Никола Тесла – тайнственият гений – част 1
A- A+
Публикувано на декември 24th, 2011

      

               Никола Тесла е роден в село Смилян на 10 юли 1856 г. в семейството на сръбския православен свещеник Милутин Тесла. Днес Смилян се намира на територията на Хърватска, но в ония времена селото е било в границите на Австро-Унгария.

            През 1862 г. бащата на Никола е повишен в сан и семейството на Тесла се премества в град Госпич, на 6 км от Смилян. На новото място Никола завършва начално училище и тригодишна реална гимназия. През есента на 1870 г. той постъпва във Висшето реално училище разположено в гр. Карловац.

               В съвсем младите години на Никола Тесла обаче има любопитен случай, който вероятно определя бъдещия интерес на Никола към електричеството. Казват, че на 10-годишна възраст е галил пухкава черна котка на прага на дома си. Никола забелязал, че между пръстите му и козината на котката прехвърчат искри, които добре се виждат на тъмно. Момчето попитало баща си за природата на тези искри и той му казал, че те вероятно са „роднини“ на мълниите. Отговорът на бащата впечатлил бъдещия учен и му показал, че електричеството може да е както „питомно“ (искрите по котката), така и „диво“ (мълниите).

               През 1873 г. се случва събитие, което окончателно преобръща живота на Никола Тесла. След като се дипломира той решава да се върне при родителите си. В Госпич върлува холера и Никола заболява. Точно тогава той взема важно решение и избира да тръгне не по стъпките на баща си, а да учи за инженер. В Карловац Тесла много се е занимавал с математика и физика. Особено го впечатлява професор Мартин Секулич, който преподава физика. Този професор показвал в действие собственото си изобретение – покрита с оловно фолио лампа, която бързо се въртяла когато била включена към електростатична машина. Никола Тесла бил повече от впечатлен.

              Именно нежеланието на Никола да стане свещеник предизвикало сериозен спор с баща му. Някои историци даже свързват болестта му със спора между баща и син. След дълго боледуване обаче бащата дава своята благословия Никола да учи в техническо училище.

               Страшната болест обаче не минава безследно. У Тесла се появява маниакален страх да не прихване нова зараза. Той започва често да мие ръцете си, а ако забележел в ресторант муха незабавно искал смяна на поръчката. Освен това, Никола започнал да има видения във вид на светлинни проблясъци. „Силните проблясъци скриваха картините на реалните обекти и просто подменяха мислите ми“, – пише Тесла в своя дневник.

          Но тези проблясъци не се проявявали просто така, а съпровождали видения на бъдещите изобретения. Тесла имал необичайна дарба – наум той можел да си представи уред или устройство, мислено да го тества и след това да го направи реално вече напълно готово за експлоатация. В това отношение Тесла коренно се различава от друг един знаменит изобретател – Томас Едисън, с който впоследствие пътищата ще се кръстосат. Едисън изразходвал страшно много време за експерименти и доработка на изобретенията, докато Тесла тествал всичко в главата си.

           През 1875 г. Никола Тесла постъпва във Висшето техническо училище в Грац (днес технически университет). От този момент животът на Тесла окончателно поема по нов път. Именно в училището Никола си поставя за цел да създаде електрически двигател, работещ от променлив ток. Във втори курс Тесла се запознава с тогавашното чудо на техниката – динамо-машината на Грам, използваща постоянен ток.

       При работата си машината силно искряла, но Тесла бързо разбрал, че тя може да бъде усъвършенствана – да се премахне колекторът и да се използва променлив ток.

               Тесла разказва своята идея на професор Пешел, който демонстрира въпросната машина, но на него тази идея прозвучава кощунствено. Това обаче не обезкуражава Тесла, напротив, през следващите години той много ще мисли за своя генератор на променлив ток.

               Колкото и да е чудно, Никола не успява да се подготви за изпитите и той не завършва училището. През април 1879 г. умира баща му и за да помогне финансово на семейството си начинаещият инженер започва да преподава в реалната гимназия в Госпич. Но още през януари следващата година, благодарение на парите на двама свои чичовци, Никола постъпва във философския факултет на Пражкия университет. На новото място също не го свърта – той учи само един семестър. В Прага, пише в дневника си Тесла, „аз направих голяма крачка напред – махнах колектора от машината“…

           През 1881 г. Никола се оказва в Унгария. В Будапеща той получава длъжност чертожник и проектант в инженерното отделение на Централния телеграф.

                С откриването на американската телефонна станция в Будапеща, Тесла получава възможност сериозно да се заеме с изучаването на много от прогресивните изобретения на онова време. По задължение Никола проверява и ремонтира телефонни линии и изучава изобретенията на Едисън – многоканалният телеграф и индукционният въглероден дисков високоговорител. Експериментирайки с формата на говорителя, Тесла създава конусообразния репродуктор, повтарящ и усилващ сигналите. Това всъщност е прообразът на сегашните високоговорители. Но всички свои основни сили Тесла насочва към създаването на електрически двигател, работещ с променлив ток. И независимо, че принципно решението на задачата му е ясно, на практика той все още не успява да го направи.

                      Тесла работел денонощно и в резултат отново изпаднал в нервно изтощение и тежко заболял. И отново както и преди неочаквано се излекувал, като при това намерил и решението на измъчвалия го проблем. Разхождайки се в парка, Тесла декламирал откъси от Фауст на Гьоте, което за него било любимо занимание. Но този път след стиховете започнал да чертае на пясъка схеми, който след това преобърнали хода на събитията в света.

           В нахвърляните чертежи за предаване на енергия се използвали не една, а две електрически вериги, създаващи двоен поток от електричество и разминаващи се фаза на 90 градуса. По този начин безколекторният ротор на двигателя можел да се върти в пространството.

             В този период, мисълта на Тесла работела с така интензивност, че за около два месеца ученият създал „практически всички видове мотори и всички модификации на системите“, асоциирани с Тесла. Това били както еднофазни, така и многофазни мотори. Революционността на изобретението на Тесла се заключавала в това, че сега електричество можело да се подава от стотици километри, за да захранва битови устройства и фабрични машини, а не само да се използва за осветление.

            През април 1882 г. Тесла отива в Париж, където среща Чарлз Бечлър, управляващ Континенталната компания на Томас Едисън. И тук веднага го вземат на работа. През пролетта на 1883 г. Тесла е прехвърлен в Страсбург. Там той следи за изграждането на електростанция, като същевременно открива и дефекти, допуснати при строителството. В Страсбург Никола прекарва дълго време, затова и успява да конструира двигателя, работещ от променлив ток. Устройството е показано на кмета на град Баузен, но младият учен така и не намира спонсори. Година след това, връщайки се в Париж Тесла се опитва да получи полагащите му се премии от $25 000, но скоро разбира, че никой не възнамерява да му плати. Засегнат, Никола напуска, а през пролетта на 1884 г. се отправя за Америка.

            Срещата с Едисън оставя у Тесла незабравимо впечатление – американецът му се струва истински магьосник в електричеството. След като ремонтира динамо-машината на първия параход с електрическо осветление (океанският лайнер Орегон“, Тесла постига уважение и доверие от страна на Едисън, който между другото има доста чепат характер. Но Тесла няма шанс да заинтересува Едисън с променливия ток – „магьосникът“ твърдо вярвал в правия ток и изпитвал крайна неприязън към всички привърженици на променливия ток.

             Нещо повече, и Бечлър, и Едисън не смятали Тесла от своето ниво. Така например, според една история, Бечлър отказал да плати на Никола като заявил, че такива като него има „под път и над път“. Самият Едисън също не пропуснал да се възползва от житейската неопитност на Тесла като обявил, че обещаните $50 000 за реконструкция на оборудването са само „американска шега“. Впрочем, в скоро време Едисън вероятно е съжалявал, че е засегнал „парижанина“ – собствената компания на Тесла се превърнала в сериозен конкурент на компанията на Едисън.

               След като напуска Едисън през 1885 г., Никола Тесла се отправя в самостоятелно плаване. Той вече не може да разчита на помощ от роднини и затова се налага да разчита единствено на собствените си сили. Сега за Тесла не съществуват авторитети – той разбира, че може и сам да сложи на главата си „електрическата корона“.

            През март Тесла се среща с бившия агент на Едисън, а сега крупен специалист по патентите Лемюел Сърел. Заедно те подават заявка за първия патент под номер 335786, описващ усъвършенстван модел на дъговата лампа, даваща еднородна светлина. Впоследствие патентите се сипят като от рога на изобилието.

                       След като получава финансиране от предприемачи от Ню Джърси, Тесла създава собствена компания. Предприемачите впрочем си дали вид че са възхитени от променливия ток, но в крайна сметка предложили на учения да създаде проект за дъгова лампа за улично осветление. Тесла създал проекта, но радостта била краткотрайна – спонсорите изиграли учения като го оставили не само без компания, но и без средства за съществуване. За да не умре от глад, изобретателят се принудил да копае канали за два долара на ден. „Моето висше образование в различните области на науката и механиката ми се присмя“, – с горчивина пише в дневника си Никола.

           И все пак, през април 1887 г., с поддръжката на съмишленици Тесла основава „Тесла арк лайт къмпани“. Компанията стремително набира обороти и се превръща в смъртоносен конкурент на фирмата на Едисън. Докато Едисън изразходвал много време за експерименти, „побърканият сърбин“, както го наричали американските вестници, създавал устройство след устройство, при това по-икономични от тези на американеца.

                     На 16 май 1888 г. Тесла докладва за своя генератор за променлив ток пред аудиторията на Американския институт на инженерите-електричари. Това е знаменателно събитие, както за самия учен, така и за обществото. Тесла прави огромна крачка в популяризирането на своите изобретения. А намиращият се на доклада милионер-изобретател Джордж Уестингхауз (създател на хидравличната влакова спирачка), веднага предложил на Тесла един милион долара и авторски отчисления за бъдещите му патенти.

                Придобитите знания позволили на Никола Тесла да демонстрира невероятни експерименти. През 1892 г. по време на лекция за електромагнитните полета с висока честота пред учени от Кралската академия на Великобритания, Тесла запалил в ръката си електрическа лампа, която не била включена с проводници. Възхищението на учените нямало граници и след лекцията физикът Джон Релей тържествено сложил Тесла в креслото на самия Фарадей с думите: След смъртта на Фарадей в това кресло никой не е сядал“.

                     През същата тази 1893 г. Никола Тесла конструира първия в света вълнов радиопредавател, като по този начин със седем години изпреварва Маркони (първенството на Тесла в изобретяването на радиото е признато през 1943 г. от Върховния съд на САЩ). Използвайки радиоуправление, Тесла създава „телеавтомати“ – самоходни механизми, управлявани на разстояние. А в Медисън Суеър Гардън ученият показва малки лодки с дистанционно управление. През 1895 г е пусната в експлоатация Ниагарската водноелектрическа централа и тя работила с генератори на Тесла. Това е триумф!

                      Но далеч не всички споделят творческите и комерсиалните успехи на Тесла. На 13 март 1895 г. лабораторията на Тесла на Пето авеню изгаря до основи. Пожарът поглъща не само предишните, но и най-новите разработки на Тесла, включително нов метод за предаване на съобщения на далечни разстояния без кабели, механичен осцилатор и много други. Носи се слух, че пожарът е дело на недоброжелатели и че самият Едисън има пръст в тази работа.

               Впрочем, Тесла не се отчайва. Притежавайки феноменална памет, той възстановява своите изобретения. Понеже не се съмнява във възможностите на учения, „Компанията на Ниагарските водопади“ дава на сърбина $100 000 за обзавеждане на нова лаборатория. И още през 1896 г. Тесла предава сигнал без кабел на разстояние 48 километра!

                       През май 1899 г. Тесла се оказва в курортния град Колорадо Спрингс, разположен на плато с височина 2000 м. Тесла е поканен от местна електрическа компания. Явно наличието на силни бури в този курорт така впечатлява Тесла, че той създава тук лаборатория. Специално за изучаване на гръмотевичните бури Тесла разработва трансформатор, при който единият край на първичната намотка е заземен, а другият край е свързан с метална топка, поставена на високо. Към трансформатора се свързвало самонастройващо се устройство, което на свой ред било включено към записващ прибор. Тази конструкция дала възможност на Тесла да изучава променящия се потенциал на Земята, включително ефекта на стоящите вълни, породени от разреждането на светкавиците в атмосферата (сега известен като резонанс на Шуман).

                         След това Тесла се заема с по-грандиозен експеримент. След като съединил към вторичната намотка на трансформатора 60-метрова мачта с медна топка накрая (с диаметър един метър), ученият започнал да пропуска чрез първичната намотка променлив ток с напрежение няколко хиляди волта. В резултат, във вторичната се появил ток с напрежение няколко милиона волта и честота до 150 kHz. Медната топка започнала да изпуска разряди подобни на мълнии с дължина до 4,5 метра, а „гръмотевиците“ от нея се чували на разстояние 25 км.

                Резултат от експеримента е изгорелият генератор на електростанцията в Колорадо Спрингс, който подавал ток за първичната намотка. Тесла поправил генератора и продължил експеримента, в хода на който била доказана възможността за създаване на стояща електромагнитна вълна.

                 След като постига набелязаните резултати, през есента на 1899 г. Тесла се връща в Ню Йорк. В главата на учения съзрява грандиозен план – да построи станция за безжично предаване на информация и енергия на разстояние, при това във всяка точка на Земята. За осъществяване на поставената задача Тесла купува на остров Лонг Айлънд земя с площ 0,8 кв.км. Ученият поръчва на архитекта Гроу да проектира дървена кула с височина 47 метра с медна топка на върха. Съпроводено с големи мъчнотии, през 1902 г. строителството е завършено, а кулата получава името „Уондърклиф“.

                 Започват обаче нови проблеми. Магнатът Джон Морган, който финансира начинанието на Тесла, отказва да даде повече пари на учения след като му стават ясни истинските цели на сърбина. Морган не иска да плаща за изследвания за безконтролно предаване на енергия по цялата планета – той сериозно се опасява, че изобретението на Тесла ще го лиши от източниците на печалба. Тесла не намира подкрепа и у други индустриалци.

                Впрочем, до 1905 г. ученият само прави експерименти. Най-известният от тях е този, когато в нощта между 15 и 16 юли 1903 г. небето над Ню Йорк се озарява от светлина, подобна на северно сияние.

             Мистериите продължават – именно кулата Уондърклиф според някои изследователи е виновна за взрива над Тунгуска през 1908 г. (така наречения Тунгуски метеорит). Освен това, в началото на миналия век сам ученият пише в дневника си, че е способен да предава каквото и да е количество енергия в която и да е точка на Земята, при това не само за добри цели. Все пак, връзката между Тесла и Тунгуския метеорит трябва да се отнесе към многобройните митове, обкръжаващи името на Никола Тесла.

                 Построяването на кулата не е най-важната работа. Ученият се нуждае от завършване на предавателната станция изцяло, а пари няма. В писмо от 14 януари 1904 г. Тесла пише на Морган: „Минаха 14 месеца откакто работата над моята станция е замразена. Само за три месеца работниците могат да завършат строителството и станцията да носи печалба по 10 000 долара на ден“. През следващите години Тесла с променлив успех се бори за своя проект, опитвайки се да намери пари и да спаси от кредитори земята и оборудването. В такова „консервирано“ състояние кулата Уондърклиф съществува до 1917 г., когато е взривена. Властите се изплашили, че тя може да бъде използвана от немските шпиони.

                  Оттегляйки е от проблемите с Уондърклиф, Тесла обръща своя талант към нови изобретения. Сред тях са честотомер, електромер, усъвършенствани парни турбини и електротерапевтични устройства. В едно от писмата си ученият споменава, че работи над проект за „автомобил, локомотив и струг“. Геният на Тесла се стреми да обхване всички човешки дейности. Ученият е разработвал и революционен летателен апарат, който да лети над водата.

               През 1909-1910 г. финансите на Тесла са добри и то благодарение на неговите изобретения. Но тайно от всички ученият се надява, че ще може да пренасочи парите си в един момент към възстановяване на проекта за световната предавателна станция – кулата Уондърклиф. Уви, тази мечта на Тесла така и не се сбъдва.

                Трябва специално да се спрем на още един мит. Според него, през 1915 г. Тесла и Едисън получават Нобелова награда за физика, но и двамата се отказват от нея заради старата и непримирима вражда. На практика обаче това е вестникарска измислица, която води началото си от 6 ноември 1915 г. – именно тогава тя е публикувана във вестник Ню Йорк Таймс.

              В действителност, тогава Никола Тесла даже не е номиниран (това се е случило един път – през 1937 г.). Томас Едисън е номиниран, при това два пъти – в областите химия и физика. През 1915 г. Нобелова награда по физика си разделят баща и син Брег.

                 На Тесла обаче не му е до слухове – той отново изпада в големи дългове. Задължава даже към хотела Уолдорф-Астория и е принуден да предаде своята кула Уондърклиф и цялото и оборудване в ръцете на хотела. Тесла е дълбоко подтиснат – след толкова години упорит труд, ученият банкрутира напълно.

                  Надявайки се на гените си, Тесла възнамерява да живее над 100 години, както някои свои роднини. И може би щеше да доживее, независимо от странната си диета (топло мляко, хляб, някои плодове) и някои други странности (той обичал да пуска ток през тялото си). За съжаление, след като бил сгазен от кола и се оказал с няколко счупени ребра, Тесла още повече влошил здравословното си състояние.

                     Никола Тесла умира на 7 януари 1943 г. Още същата нощ всички негови записки и документи за прибрани от агенти на ФБР. След като внимателно изучава наследството на учения, ФБР заявява през широката общественост, че Тесла не е оставил нищо такова, което да има практическо приложение.

10-те най-важни изобретения и открития на Никола Тесла:

 1. Високочестотна електротехника (високочестотен трансформатор, електромеханичен ВЧ генератор, в това число и индукционен тип).

2. Многофазен електрически ток. Сам Тесла счита двуфазния ток за най-икономичен и затова той е използван в Ниагарската ВЕЦ. Все пак, най-голямо разпространение получава трифазният ток.

3. Радиовръзка и мачтова антена за радиовръзка. През 1891 г. по време на публична лекция Тесла описва и показва принципите на радиовръзката, а през 1893 г. създава мачтова антена за безжична връзка.

4. Бобината на Тесла. И до сега се използва за получаване на изкуствени мълнии.

5. Използване на електромеханични апарати за медицински цели. Тесла открива, че високочестотните токове с голямо напрежение (до 2 милиона волта) оказват благотворно влияние върху кожата, в частност убиват микробите и почистват порите.

6. Въртящо се магнитно поле. Описано от Тесла през 1888, по-рано и независимо от италианския физик Галилео Ферарис.

7. Асинхронен двигател. Патентован през 1888 г.

8. Първи (или един от първите) наблюдавал и описал катодните, рентгеновите лъчи и ултравиолетовото лъчение.

9. Първи проектирал флуоресцентната лампа.

10. Радиоуправляема лодка. Демонстрирана през 1898 г.

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието