РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТОВЕТЕ – Династията Борджия: Разврат и престъпления във Ватикана??
A- A+
Публикувано на февруари 16th, 2012

 

           Дългата история на Папството е предоставяла винаги богати сюжети, слухове и скандални истории – известната история за мнимата папеса Йоанна е една от тях. Естествено, в 2000 години история на Римокатолическата църква е имало много престъпления и прегрешения, изказите за тях били любимо средство в борбата на враждуващите групировки в Рим или сред противниците на Папството и при това малцина се интересували от тяхната достоверност. В центъра на най-подробните, упорити и разпространени легенди за греховни деяния и демонични действия в папския дворец стои фамилията Борджия. До днес мнимата истина за скандалната фамилия на Светия престол е извънредно популярна.

          Фамилията Борджия излъчила двама папи през втората половина V век в лицето на папите Каликст III (1455-1458) и Александър VI •92-1503). Възходът на Борджиите по време на Ренесанса се свързва с испанската земевладелска фамилия Борха, която се превърнала в също така бляскавата и едновременно с лоша слава династия Борджия [по-точно Борджа], чиято римска кариера по времето на смъртта на Александър VI вече била достигнала своя зенит.

         В центъра на разказа за една уж напълно покварена фамилия стои племенникът на Каликст, Родриго, който станал кардинал през 1456 г., а през 1492 г. – и папа с името Александър VI. Всъщност той не бил чист човек, но такива били малцина от високопоставените духовници в онази епоха. Римските папи започнали да се занимават с обществения си имидж едва от епохата на Реформацията. Въпреки това Родриго/Александър бил безспорен любимец на народа на Рим. Почти нищо не се знаело за начина му на живот, защото бил дискретен. Времето било снизходително към плътските неща и папата не трябвало да крие незаконните си деца, сред които и известните Лукреция и Чезаре Борджия. Дори майка им не била премълчавана, а на надгробната си плоча била прославена като майка на папските деца.

        Подобно на чичо си Каликст III, Александър се грижел извънредно много за отглеждането на многобройните си деца и за бъдещето на семейството си чрез пребенди (Вид църковни имоти (лат.)) и мъдра брачна политика. При това той бил в действителност безскрупулен, защото смятал своята фамилия за избрана. Синът му Чезаре бил избран за кардинал едва осемнайсетгодишен, дъщеря му Лукреция (1480-1519), като обект на династически комбинации за престиж и за по-нататъшния възход на фамилията, дори била омъжвана три пъти. Представата, че тя била нещо като разпусната Месалина на ранното Ново време, както написал за нея британският историк Едуард Гибън, се е запазила и до днес най-упорито от всички разкази за фамилията Борджия.

         Като място на борба за власт и разпределение на постове повечето папски конклави били източник на слухове и обвинения. При избора на Родриго за папа се оказало отново (както и при избора на чичо му), че тъй като постът пак се е паднал на испанец, италианците се обявили за един от своите хора. Родриго бил извънредно богат и самонадеян и след повече от три десетилетия в Рим продължавал да говори испански. Това, естествено, не се харесвало на строгите италиански клирици. Всъщност Родриго мъдро уредил чрез отстъпки обещания своя избор, както по принцип било обичайно. Това не било нищо ново, но Борджиите достигнали апогея на римския властови покер за папския пост. Въпреки това разказите за тежконатоварени мулета, които изнасяли парите за подкупи от двореца на Борджиите, били толкова измислени, колкото и мнимият пакт на Родриго с дявола, който му помогнал за понтификата срещу цената на душата му. Освен това се разпространявало, че Родриго купил така или иначе избора си и следователно управлявал незаконно от Кастел Сант’Анджело( Замък на Светия ангел, една от папските резиденции, бивш мавзолей на император Хадриан от II век край брега на р. Тибър в Рим).

         По време на понтификата му на Родриго били приписани голям брой убийства на кардинали, които обаче най-вероятно той нито извършил, нито пък поръчвал. Също така няма доказателства и за неговите разюздани изстъпления – по-скоро Александър бил един от най-консервативните и дори благочестиви папи на своята епоха. Той и могъщ папа, който укрепил Папската държава и се намесвал успешно в европейската политика. Но тъй като знатните италиански фамилии били зависими от един силен папа от Испания, те имали основания най-малкото да се борят чрез пропаганда срещу чужденеца на Престола на свети Петър.

           Но Александър VI си осигурил власт и признание, така че дори исканията за отнемане на поста му, отправени от могъщия и благочестив крал на Франция, който почти винаги участвал в игрите за рангове с Курията, не получили никаква подкрепа. Пропагандата срещу Борджиите продължил временно доминиканецът Савонарола, който атакувал покварения папа от внезапно станалата благочестива Флоренция. Така кухнята на клюките чрез новините получила нова храна, чиито основания оставали напълно неясни за външните лица. Първият съпруг на Лукреция, Марино Джовани Сфорца, избягал посред нощ от Рим, а синът на папата Хуан Борджия изчезнал при неизяснени обстоятелства. Когато Хуан бил изваден мъртъв от Тибър, приписали убийството на брат му Чезаре, защото след това той захвърлил кардиналската шапка и можел да започне светски живот, за да подсигури продължението на фамилията. Но и други зрелищни убийства били приписани набързо на папските деца, при това без никакви доказателства. Всъщност на Чезаре може без съмнение да се припише само едно убийство, което не извършил лично, а го възложил на друг. Наредил да бъде удушен зет му Алфонсо Арагонски.

          Лукреция се оттеглила малко преди смъртта на баща си във Ферара и водила там живот, който бил всичко друго, но не и разпуснат. Но с оттеглянето й от Рим през 1502 г. се развихрила кампанията за очернянето й. Разпространена била информация, украсена с всякакви детайли, за някаква чудовищна оргия, която папата бил организирал з нощта на Вси светии, заедно с Лукреция. За една истинска събота на вещиците в двореца били поканени петдесет леки жени, за да удов-летворят Александър и дъщеря му с всякакви сексуални изпълнения. Ставало дума изцяло за сексуални перверзии, дори за кръвосмешение с дъщеря му Лукреция, за която светият отец се конкурирал с брат и Чезаре. Кампанията достигнала своя връх с неоснователното твърде-ние, че майка на родения през 1498 г. син на Александър, Джованн. всъщност е Лукреция.

         Последният връх на легендата за Борджиите е смъртта на Александър VI, чийто уж скандален живот бил наблюдаван особено внимателно към края на понтификата му. Според легендата греховният папа не срещнал спокойна смърт, а умрял точно от отрова, която искал да предложи на един необичан от него кардинал, така че прекарал цяла седмица в предсмъртна агония. Всъщност Александър, който въпреки възрастта си бил невероятно здрав, внезапно бил сполетян от малария. В разказите за августовската нощ през 1503 г. става дума за огромна олелия и непоносима смрад, съпътстващи появата на пратениците на ада, които отмъкнали прокълнатата душа на главата на Църквата от светото му обкръжение.

         Произходът на очернянето на Борджиите се свързва с възхода на тази испанска фамилия в Рим, който предизвикал недоволството на враждуващите италиански фамилии. Още Каликст III, първият испански папа след повече от 1000 години, си спечелил омраза, когато чрез кадровата си политика в римската Курия отхвърлил грубо местните фамилии. Фаворизирането не било нещо необичайно за папите, но Каликст предпочитал сънародници и роднини, които в очите на римляните били грешен избор.

           Истинската легенда за Борджиите се опира както на по-ранни разкази за демони, които се разпространявали за Папството през първите векове, така и на суеверията и пропагандните писания в епохата на гоненията срещу вещици и инквизицията. В центъра на тези сведения се оказала Лукреция, тъй като такива чудовищни деяния според християнските представи можели да произлязат само от жена. С оформянето на мита се заел, малко след смъртта на Александър, папският церемониалмайстор Йоханес Буркхард. В злободневните събития, които отнели независимостта на гордите градове Милано и Неапол, подлата легенда за папата чужденец спомогнала да се обясни позорът на Италия (Неапол и Милано попаднали под испанска и френска власт в началото на ХМ век.). Тези клевети допаднали много на наследника на Александър, Юлий II. Той имал да разчисти още една сметка с Борджиите, тъй като не успял да спечели срещу Родриго Борджия на конклава от 1492 г. и се опитвал да дискредитира испанските парвенюта според силите си.

        По-късно тази история изчезнала напълно, тъй като, от една страна, тя вече не можела да се използва за пропагандни цели, а от друга един правнук на Александър, генералът на Ордена на йезуитите Франсиско де Борха, бил обявен за светец. Католическата цензура постигнала нов успех. В протестантска Европа легендата добила почти литературно разпространение, но интересът бил минимален. Сюжетът  получил нова популярност едва в епохата на романтизма през XIX век, което било не толкова кампания срещу Църквата, колкото противопоставяне на Ренесанса. Най-важните повторни откриватели били французинът Александър Дюма, който повлиял дори върху историците с първия обширен роман за Борджиите, а също и Виктор Юго, представил в една пиеса Лукреция като завистлива отровителка и така очаровал публиката си. Композиторът Гаетано Доницети създал от оригинала на Юго една опера, която се играе и до днес. Мястото на действието в първата сцена е Венеция, където Лукреция изобщо никога не е стъпвала.

          Малко историческа справедливост получила династията на Борджиите в края на XIX век, когато най-после една критическа историческа школа се заела с автентичните извори. Немският историк Фердинанд Грегоровиус се опитал да възстанови правдивия образ на Лукреция Борджия. Но за различен поглед върху династията Борджия, без оглед на зрелищните легенди, трябвало да се почака още повече от половин столетие. В популярните исторически картини обаче легендата за секс и престъпления във Ватикана се оказала необичайно жизнена.

Из книгата „Най-големите измами и заблуди в Световната история“, автор: Бернд Ингмар Гутберлет

ЗА АВТОРА:

         Бернд Ингмар Гутберлет Следва история в Берлин и Будапеща и работи като журналист, лектор и проектен мениджър в областта на културата. Книгите му „Петдесетте най-популярни грешки в немската история” и „ Петдесетте най-големи измами и легенди в световната история” се превърнаха в бестселъри. В последно време той ни представи „Календарът на маите.Истината за най-големите загадки на една висока култура.” Гутберлет живее и твори в Берлин

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието