ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ: „Тайната на Исус Христос и Св. Св. Кирил Методий“" oт МИЛАН А. МИЛАНОВ – част 2
A- A+
Публикувано на април 22nd, 2012

ТАЙНАТА ЗА ИСУС ХРИСТОС

         Дълго време не можах да заспя. През отворения прозорец наблюдавах едрите звезди и не усетих кога съм потънал в съня… Космосът ме притегля някъде навътре, в дълбочината на мрака, който не е никакъв мрак, а рояк от хиляди светещи образи. Нямам криле, но летя сред съзвездия, които не са съзвездия, а светещи в нощта градове, гмуркам се сред звезди, изграждащи тяло на скорпион, извил заплашително остро жило към мен, прелитам с пикиране между рогата на овен и с невероятна скорост се устремявам към изгряваща на хоризонта звезда. Искам да я достигна, мечтая да се слея с нея. Изпитвам истинска радост от предстоящото съприкосновението със звездата, с моята звезда, но изведнъж пред мен се изправя висок, властен мъж облечен в черна, тъмна като нощта пелерина от тежка коприна, с черна копринена барета на главата. Не виждам лицето. То тъне в мъгла. От мъжа повява студ. Студът струи към мен, вледенява и парализира тялото ми. Космосът изчезна…

      Застанал съм на площадка на старинен дворец изграден от зелен мрамор. През колоните на двореца прозира синевата на заспало море. Зад гърба на властния мъж с черна копринена пелерина, се очертава врата с изписан над нея зодиакален кръг – с едри черни символи, неизвестни графични знаци, наподобяващи астрологични, чието значение не проумявам. В центъра на кръга зее огромна черна дупка, дълбока, безкрайно дълбока, бездънна, през която не прозира нищо. Мъжът посяга с ръка към мраморна поставка, с разтворена върху нея черна книга, между страниците на която лежат две сламки – една по-дълга и една по-къса. Взима сламките от книгата, поставя ги в безплътна, сивкава прозрачна кърпичка от мъгла, в която има две черни зарчета и се обръща към мен. Не виждам забуленото в мъгла лице, чувам гласа:

-      Ако искаш да стигнеш до твоята звезда, трябва да вземеш тези вълшебни стръкове. – И поднася към мен кърпичката. – Те са от растения, растящи единствено в планините на Туркестан. Те ще ти помогнат да стигнеш…

           Вече знам кой е мъжът с черната пелерина. Обзема ме неистов страх, искам да избягам, да се махна оттук, но краката са сковани и не мога да помръдна. Силата на мъжа с пелерината ме парализира, държи в подчинение и сякаш няма сила да му се противопостави. Трябва на всяка цена да направя нещо, да се избавя, да се спася, но не знам как и в отчаянието започвам мисловно да се моля и кръстя: „Господи, Исусе Христе, спаси ме!“

           В този миг от небето проехтява гръм, на хоризонта се появява червен кораб, бясно порещ с остър нос вълните. С издути от вятъра алени платна огромният кораб лети, лети неудържимо към мен, за частици от секунди стига пред мраморния дворец и се изхвърля на пясъчния бряг с все сила. От кораба се спуска дървена стълбичка по която слиза бяло агънце със синя препаска на християнски кръст… Агнец Божи!

       Олеква ми. Тялото възвръща живината, размразява се, мога да дишам без страх. Оглеждам се, мъжът с черната пелерина на нощта е изчезнал.

      Събудих се с избила по челото студена пот и дълго време не можах да се успокоя. Разсъждавах върху съня, исках да стигна до една блестяща звезда, може би въплъщение на светлината, а една сила, известна с атрибутите си – черна копринена пелерина и зарчета, ми поставяше условие. За да стигна до светлината трябва да продам Душата си.

-      Вечната борба за Армагедон – уточни игуменът, след като изслуша на сутринта разказа за съня. – Тя се води във всички времена, по всяко време. Ти тръгна попътя на Любовта. Трябва да знаеш, в Света на Светиите се съдържа Любовта, а Мъдростта и Истината са в Светана Ангелите. Ти в сънно състояние видя другата Сила, уплаши се и призова своя Господ Бог Исус Христос за помощ. И той веднага се озова на твоята молитва. Изпрати червения кораб с алените платна. От него слезе агнето, агнец божий опасан със синия божествен кръст. Агнецът божий символизира твоето спасение. А червеният кораб с алените платна е носителят на борбата. Червеният цвят е цветът на истината. Сега ние сме длъжни да извършим една божествена тайна. Ела, трябва да се извърши маслосвет.

           Влязохме в манастирската църква. Игуменът облечен в църковни одежди, шепнеше молитва докато приготвяше тайнството с мирото и прекади с кадилница около мен. Димът от кадилницата разнесе мирис на благоуханния тамян. От иконите и иконостаса ни гледаха Христос, Бо-городица и Светците. Държахме по една запалена свещ в ръце, игуменът помаза челото ми с миро. Благослови ме и дълго пя псалми. Маслосветът завърши, почувствах се успокоен. Вече гледам много сериозно за наличие на Сила, която е мощна и с която трябва да се съобразявам по пътя на Ученика. Защита от тъмнината, както каза Учителят, избрания път е на Светлината -пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

            Прибрах се в стаята и мислено се връщах върху случилото се. Защо Учителят, владеещ значителни познания, въпреки това използва библията, чете и пя псалми от тази вечна книга. Знаех, много от учените допускат, че в гамата подредба на текстовете от библията при четенето се получават вибрации, които лекуват. Преди да дойда и манастира прочетох няколко пъти стария и новия за-вет, имах в лаптопа записи на евангелията и коментари по тях, препечатани от вестник „Психо“, с една дума не идвах бос при Учителя. Нужно бе да си „припомня“ прочетеното за тях в общи линии.

         „Новозаветните текстове („Нов завет“) са писани в края на първи и началото на втори век, след Христа. Събитията описани в тях носят легендарен характер. Повият завет съдържа 27 книги, написани най-малко от осем различни автори за период от около 50 години. Книгите се разделят по следния начин: Евангелия: от Матей, Марко, Лука и Йоан; Ранно – църковна история; Деяния на апостолите. Цялото послание на Новия завет се съсредоточава върху раждането, живота, служенето, смъртта и погребението на Исус Христос.

            Четирите евангелия са създадени с цел да се укрепи вярата в Исус като Спасител и Изкупител на света. Характерното в тях е учението за непротивене на злото, за човешкото смирение, за задгробното блаженство като награда за земните страдания.

            През IX век евангелията са преведени от старогръцки на старобългарски език. Едно епохално постижение за българската църква и народ.

               В подредбата на евангелията първото е на Матей. Той, както още го наричат Левий, работил като бирник и е ненавиждан от сънародниците си, защото служил на римската власт. Считали го за предател на юдейска-та кауза. И въпреки това Христос призовава Матей при себе си и той е причислен към дванадесетте апостоли. От презиран бирник Матей се превръща в ревностен последовател на Господа. Проповядва в Палестина няколко години след възкресението на Исус и след това става мисионер в други страни.

             Евангелието на Матей е написано от юдейска гледна точка, и представя Исус като Месия от старозаветните пророчества. Матей със забележителна сила и майсторство проследява основните събития в живота на Исус от Назарет и ги тълкува като изпълнение на пророческото слово. За да изтъкне царския произход на Христос и полагащото му се положение на Обещан управител на Израел той го нарича Исус Син на Давид. Матей акцентира внимание върху поученията на Исус и Го представя като „великия учител на Израел.“

           Молитвата „Отче наш“, която ползва целия християн-; ски свят и десетте божи заповеди са именно в евангелието на Матей.

         И с друго е забележително евангелието, то единствено отбелязва едно ключово събитие в историята на християнството, раждането на Христос с появата на Витлеем-ската звезда…

„А когато се роди Исус, във Витлеем Иудейски в дните на Цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казаха: Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“. (Матей 2:1­2).

           Когато персийските пратеници, наричани влъхви, поемат към рожденото място на Христос, звездата започва да се премества в небето заедно с тях: „И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря на мястото, дето беше Младенецът.“ (Матей 2:9). Какво са наблюдавали влъхвите? Спрямо другите звезди на нощното небе всички звезди изглеждат неподвижни, с изключение на движението им след изгрева над хоризонта от изток на запад съобразно въртенето на Земята. Влъхвите наблюдавали появата на яркия космически обект и неговото преместване на запад по пътя за Витлеем, но най-неочаквано при достигане на съкровената цел небесният показател спрял. Библията не пояснява, дали тази звезда е продължавала да свети или е изгаснала над Витлеем.

             Движението на божественото светило предизвиква асоциации не само със светлината, но повече с маневриращо изкуствено тяло, отколкото с обичайна прогресия на звезда по строго определена и повтаряща се периодично траектория. Свети Игнатий твърди още, че тази звезда хвърляла тъй необикновена светлина, че надминавала светлината на всички останали звезди.

              Няколко оспорвани хипотези се борят и съперничат зa надмощие в търсене на реалния феномен. Астрономическите версии са склонни да отъждествят Витлеем-ската звезда със свръхнова, комета или съединение на няколко планети. Свръхновата е умираща звезда, чиято яркост нараства неимоверно при експлозията на нейните външни слоеве. Именно тази екстремална проява на дотогава невидимата за невъоръжено око звезда е впечатлила древните учени.

   Странното движение на екзотичната гостенка сред останалите звезди и спирането й за определено време са сходни с профила на комета.

      Никой не знае със сигурност кога е роден Христос и от кой момент започва да тече християнското летоброене.

         Астрономът Йохан Кеплер през XVII век предположил, че Витлеемската звезда е съединение на планетите Юпитер и Сатурн. Подобно рядко явление е наблюдавано и през 7 г.пр. Христа в съзвездие Риби. Известно е че рибата е един от ранните символи на християнството.

         Привърженици на теорията за палеоконтактите вярват, че звездата от зората на новата ера е творение на боговете – космически кораб, съпровождал влъхвите до Витлеем. Уфологичното естество на явлението са потвърждава и от публикуван в 1639 година персийски текст, преведен на латински от отец Ксавие, от който става ясно, че при раждането на Месията над Испания се появили „три слънца наведнъж“, които излъчвали силна светлина и изведнъж се слели в едно, а през нощта бил видян „светъл облак“, който озарявал мрака с яркостта на дневното светило.

          Скептици посочват факта, че в нито едно от другите три евангелия не се споменава за Витлеемската звезда. Марко и Йоан пропускат детството и свидетелстват за] зрелите години на Христос, а Лука отбелязва раждането, но не съобщава нищо за ярката звезда.

            За богословите Витлеемската звезда завинаги остава символ на свръхестествена небесна сила, прелюдия към възраждането на човешкия дух, а за астрономите голямо историческо предизвикателство в търсене на реалното небесно тяло, попаднало в контекста на библейските събития.

             Второто по ред евангелие е на Марко (римското име на юдееца Йоан).

           Предполага се, че след като Марко имал уникалната] привилегия да придружава апостол Павел и Варнава при тяхното първо мисионерство е получил материала за написване на евангелието от тях, по-специално от Павел. Неговото евангелие е написано с брилянтна интелигентност и красота и се нарежда между най-обичните книги в Библията. То е най-краткото евангелие, съдържа 16 глави, и се счита за най-старият документ, описващ Живота на Исус. Предназначено е за езическите съсловия. „Евангелието на Марко“ е книга на действието. Матей акцентира върху проповедите, а Марко поставя ударение върху делата: Исус е неуморимия слуга на Бога, който отдава себе си на човечеството и извършва в името на, Господа свръхестествени чудеса.

          Третото евангелие се приписва на Лука, „възлюбения лекар“, близкия приятел и спътник на апостол Павел. Къде точно е роден е спорен въпрос. Това евангелие е най-красивото и академично описание на живота на Исус Христос. Лука никога не е виждал Исус лично, но събира точна информация от очевидци на Христовото дело. Под ръководството на Светият дух неговото перо създава една от най-вдъхновените книги на Новия завет.

„Христос – човешкият син,“ е представен като човек на молитвата.

           Евангелието съдържа песни, набляга върху женските добродетели и описва 45 притчи на Господа. Деветна-десет притчи от това евангелие не са споменати в друго евангелие.

              Четвъртото, последно евангелие „Евангелие на Йоан“ се приписва на апостол Йоан, който през 85 -90 година, живее в Ефес. Йоан заедно с Андрей са едни от пър­лите последователи на Исус. Чул проповедите на Йоан Кръстител да провъзгласява Христос за „Агнец Божий“, който отнема греховете на света, Йоан прегръща с цяло­то си сърце тези убеждения и се превръща в ревностен последовател на Господа. Качествата, които Йоан притежава го правят един от тримата „приближени ученици“ на Исус. На „Тайната вечеря“ Йоан седи до Исус. Когато е разпънат на кръста, Исус поверява Своята майка, Мария, на Йоан.

         Евангелието на Йоан е едно от най-забележителните свидетелства за божествеността на Христос. В подкрепа па тази божественост той изброява седем свидетели, седем чудеса и седем „Аз съм.“

                Евангелието на Матей открива Христос на Юдеите, Марко Го открива на римляните, Лука на Гърците, а Йоан на целия свят. Евангелието на Йоан е книга с изключителна стойност и благословение. То е наречено „универсално“. И е едно от най-загадъчните, мистични евангелия.

         Не съм пропуснал да отбележа едно ключово събитие в историята на християнството, раждането на Христос с появата на Витлеемската звезда…

          „А когато се роди Исус, във Витлеем Иудейски в дните па Цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иеруса­лим и казаха: Де е родилият се Цар Йудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“. (Матей 2:1-2 ).

           С помощта на лаптопа си „припомних“ познанията върху евангелията, защото исках да коментирам с Учителя появилите се напоследък в западния свят какви ли не писания за живота на Исус Христос. Дан Браун нашумя с книгата „Шифърът на Леонардо“, и макар католическата черква да я анатемоса, темата се преекспо-нира във филм. Както книгата, така и филмът донесоха огромни доходи на автора, и на създателите на филма. Разбирам подбудите, комерчески интереси и желанието на хората да научат нещо повече за живота и делото на Исус Христос. Да научат? Точно така, да научат за нашия Спасител, тъй като досега няма открити оригинални и запазени документи за неговия живот. Затова по този въпрос може да се спекулира, да се съчиняват книги. А каква е истината?

             Изчаках игумена да завърши сутрешната служба в черквата на манастира, да свали расото, и облечен в сини дънкови панталони и риза, обут с маратонки ме посрещна усмихнат пред входната врата.

-    Истината ли? – попита Учителят узнал повода по който търсех отговор. – От къде да започнем с истината? От раждането на Исус Христос, от написването на евангелията, или от създаването на Библията. Може би ще ми кажеш твоето мнение по този въпрос. Нека първо седнем на нашата пейка.

Вековният дъб ни приюти под сянката си и се заслуша в думите ми.

-    Считам, че предостатъчно е написано за произхода в Библията – започнах да излагам доводите си. – Предоставени са свидетелства, че Библията е „нов изменен препис“ на по-древни случки и събития, но с променени имена на земите и участниците в нея. Както всички хора, така и аз се интересувам защо няма писмени документи за Исус Христос, подобни на тези каквито има за живота на Буда и Мохамед. И още нещо, спори се ожесточено за рождената дата на Христос. Има какви ли не теории. Например, точната дата на разпятието на Исус Христос – 3 април 33 година, е изчислена отдавна от съвместните усилия на богослови и астрономи. Затова пък истинската дата на раждането му продължава да е дискусионна. Говоря не за църковни предания, а за научен анализ на евангелистки текстове, исторически данни и астрономически изчисления. Извадих листата с препечатките и зачетох:

             „Евангелист Матей свидетелства (Мат., 2:16-18), че Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики, то тогава Христос не би могъл да бъде на тридесет и три години в момента на екзекуцията му. Не е възможно, защото Ирод Велики умира 4 години преди новата ера. Излиза, че Исус Христос трябва да е роден поне една-две години преди това. А в деня на неговата смърт да е бил около четиридесет годишен. В евангелието на Йоан (Йоан, 8:57) има косвено потвърждение на тази версия, когато скептични слушатели подхвърлят на Христос: „Нямаш още петдесет години и си видял Авраама“.

            Ако допуснем, че Христос е роден по време на преброяването, по време на римския управител на Сирия Сул-пиций Квириний по заповед на император Август, както пише в евангелието на Лука (Лука.,2:12), означава, че той би трябвало да е роден десет години след смъртта на Ирод. Това пък означава, в годината на смъртта си грябва да е около 27 годишен. Тъй като преброяването е проведено през шеста или седма година след новата ера.

               Кашмирски легенди разкриват, неизвестни за европейското християнство, страни от удивителния живот на Месията, през периода от четиринадесет до двадесет и деветата годишна възраст. Историкът Фида Хасанаин в резултат на археологически изследвания в щатите Джа-му и Кашмир представя нови доказателства: Основопо­ложникът на християнството е прекарал юношеството и младежките си години в Индия, след което отново се е завърнал по тия места след разпятието при Голгота.

              Фида Хасанаин в книгата си твърди, Христос се е родил седем години преди условно приетата дата на Рождество Христово – на 17 юни 7 година пр.н.е., а не на 25 декември. В санскритския ръкопис „Бхавишия Ма­хапурана“ от 115 година историкът открива епизод за срещата на кашмирския цар Шалияхан (39 -50 г.) със „светлокос човек с белоснежни одежди“. На въпроса: „Кой си ти?, непознатия отвърнал: „Аз съм известен като Син Божий, роден от Девственица, пострадал от ръцете на неправедни хора заради това, че проповядвам да се служи на Бога.“

            Фида Хасанаин е убеден, че Христос е погребан в гробницата „Розабал“ в Ханаяр, район на Шринагар.

            През 1987 година немски, английски и израелски учени пристигнали в Кашмирската долина да проверят достоверността на легендата. За съжаление мюсюлманските пазители на „Розабал“, твърдели, че по наследствена родова линия са от един клон с Исус Христос и не разрешили да се отвори гробницата, която и досега крие своите тайни.

           В индуската сутра „Натха Намавали“ – Исус е познат като Иша Натха. Дошъл в Индия четиринадесет годишен и по-късно се завърнал в родината си, за да проповядва словото Божие. Обаче „жестоки и алчни хора направили заговор против него и го предали на разпятие“.

          На кръста Иша Натха с помощта на йогийски похват изпаднал в състояние на самадхи. Палачите и присъстващите го сметнали за умрял. В този момент един от неговите гуру, великият Читану Натху, който се намирал в дълбока медитация в Хималаите, видял ясно как измъчват Иша Натха. Тогава направил така, че тялото на Христос да стане по-леко от въздуха и да прелети от Голгота, над земята Израилева.

                Появата на тялото на Иша Натха в Индия се съпроводило с гръмотевици и мълнии. Великият гуру го освободил от състоянието на самадхи и лично го отвел в свещената земя на ариите. Иша Натха се заселил там и създал в Хималаите свой ашрам – духовна обител.

               Има и друга версия. След като Христос издъхнал, Ни-кодим и другите верни люде свалили бездиханното тяло от кръста, завили го в чисто платно и го положили в гробница в градина, близо до самата Голгота. Донесли) миро и алое, а есеи приготвили целебно лекарство, 1 което намазали нараненото тяло.

            В полунощ Исус Христос оживял, а Никодим с верните последователи го пренесли на тайно място. Не след дълго Исус напуснал Ерусалим.

             Първо се озовал в Дамаск, а от там по вавилонския път тръгнал към Нишапур и стигнал до Кашгар (гр.Син-цзян). Негови спътници били Мария -Магдалина, която починала в Кашгар. Исус продължил пътуването и преминавайки през безброй изпитания пристигнал в Каш-мир. И тук неговата история се превъплъщава в преда­нията за Юс-Асаф. Кашмирският историк Молла Надри пише: „В древните индийски ръкописи открих, че Исус е Дух Господен и е приел името Юс-Асаф.“

               В гробницата на Юс-Асаф, известна сред народа като“ Тахт-и Сюлейман“ (Трон на пророка Сюлейман), се е запазил надпис, който гласи, че в 54 година Юс-Асаф е обявил решението си да проповядва. Има пояснения, че той е „пророк на децата Израилеви“.

               Учението на една от мюсюлманските секти- ахмадите, чийто основател е богословът от Пенджаб Мирза Гулям Ахмад, се основава на легендите за живота на Христос. Гой също твърди, че Исус не е умрял на кръста . Оживял е и тръгнал да търси в Афганистан, Кашмир и Тибет,“ изчезналите племена израилеви“. Богословът споменава, че при пътуването си към Индия Исус бил придружаван от Дева Мария и учениците си Тома и Йосиф Ариматей-ски.

              Преди да бъде разрушен и изоставен пещерен храм „св.св. Петър и Павел“ край сръбския град Пирот, била открита фреска от началото на XIII век, на която е из­образен Христос с обръсната като будистки монах плана с характерния ореол, изобразяван в християнските икони. За съжаление войната в Югославия, където бяха разрушени десетки православни храмове с историческа и културна стойност, не даде възможност на учените да разгадаят странната фреска…

           В различните предания образът на Исус Христос изразява съвкупност на доброто и истината, свързани с дела-та на великите учители на човечеството.

           Според индийското богословско учение „Синът чо-вешки се приема като аватара на Вишну, което означа­ва, подобно на Рама, Кришна или Чайтаня“ Христос се е появявал на грешната Земя, за да възстанови нарушената хармония между природата и хората, както и между самите хора.

           Разпятието и смъртта му илюстрират безкрайните превъплъщения на живите същества.

           В проучванията за живота на Исус Христос се включи и световноизвестният филмов режисьор Джеймс Каме-рън, на когото Симха Якобович и Чарлз Пелегрино предоставят събраните от тях доказателства от изследването на откритата „Семейна гробница на Исус Христос“ и написаната по този повод книга. Той пише: „Възможно ли е Исус изобщо да не е съществувал? Днес в това са убедени мнозина. Налага се теорията, че той е събирателен образ от паганистките идеи за богочовека и митовете, свързани със смъртта и възкресението – от една, страна, и еврейските вярвания от първи век, визиращи появата на месията – от друга; както и че историческата му личност е толкова реална, колкото и тази на Зевс.

             Преобладаващата част от паганистките мистерии и религиозни традиции, предхождащи първи век от новата ера, съдържат образи на богочовеци – Озирис, Атис, Дионисий – всички те предали богу дух някъде около Великден (пролетното равноденствие), и всички до един възкръснали в рамките на три дни. И всяко едно от тези божества предхожда появата на Исус със столетия и хилядолетия. Учените определят и Коледа (Рождество като произхождаща от същите тези паганистки разбирания и празничните ритуали в чест на зимното слънцесто-ене. Така, изхождайки от основните сюжетни елемент от разказа за Исус, и най-вече от фабулата около неговото непорочно зачатие, раждането и Възкресението му, редица изследователи стигат до заключението, че той изобщо не е съществувал – че е нещо повече от мит създаден, за да отговори на специфичните духовни нужди на онова време. А при пълната липса на каквито и да било физически доказателства в полза на тезата, че Исус Христос е историческа личност, концепцията за метафоричната природа на образа му, наложила се в последно време сред историците, бе практически необорима.

            А ето че сега, със своята зашеметяваща книга, Си-мха Якобович и Чарлз Пелегрино ни предоставят не само едно, а цяла лавина доказателства, оборващи ми­тологичната хипотеза. Проучванията им показват- по мое мнение абсолютно неопровержимо – че еврейската гробница от първи век, открита в йерусалимския квартал Талпиот през 1980 година, е всъщност гробницата на Исус и неговото семейство. Далеч по-шокиращи обаче са разкритията, до които довежда анализът на въпросните физически доказателства – разкритията за самия Исус, та смъртта му, както и за отношенията му с останалите членове на неговото семейство, обитаващи същото място на вечен покой.

         Тази книга представлява своеобразна хроника на тригодишните проучвания на най-разтърсващата архео-логическа находка на двадесети век. С научна систематичност и изследователска страст двамата автори анализират откритите физически доказателства, съпоставяйки ги с цитати от каноническите, и от апокрифните Евангелия, за да ни нарисуват първата изчерпателна картина на семейството на Исус.

               …Независимо дали сте избрали да вярвате, че Исус е Син Божи, или че е бил просто човек, няма съмнение в едно – той е една от най-значимите личности, живели някога на нашата Земя. Защото е сред малцината, чийто живот и до ден днешен оказва влияние върху живота на милиони хора по света…

          …Възможно ли е наистина да са открили костите на Исус, Мария, Мария Магдалина, та дори и на човек, който, както изглежда, е бил синът на Исус?!“

            Учителят слуша търпеливо, с внимание изложените хипотези, не ме прекъсва и продължавам да излагам фактите:

- „От всички тези разминавания, годината на Рождество Христово си остава неизвестна. Или Христос се р родил при цар Ирод и няма нищо общо с преброява­нето на Квириний, или ако е роден по негово време, то избитите от цар Ирод невинни младенци е измислена. Знам, че един от най-авторитетните църковни апологети Климент Александрийски след като прави 200 различ­ни съждения за датата на раждането на Исус Христос, твърди, че световното събитие е станало на 17 ноември 3 години преди новата ера. Което пък няма нищо общо нито с Ирод, нито с преброяването на Квириний… „

           Наскоро прочетох едно сериозно, твърдение от теолог, че Христос е роден три хиляди години преди новата ера. И това го твърди не кой и да е, а преподавател по теология – италианецът Логари Пужол. Той е завършил три университета и заедно с жена си пишат книгата „Исус, 3000 години преди Христа. Фараонът на име ИсусЮ.

-    Да започнем с раждането на Христа – внимателно започна обясненията Учителят. – Колко хора биха разбрали мистериите на Голгота?

-    Намекваш, че смъртта на Христос е мнима? Не е умрял, а е възкръснал, или за какво е било нужна смъртта! му?

-    Питам за изводите от смъртта и възкресението, от саможертвата в името на човешките грехове.

-    Мога да обобщя така: Доказване на божествения произход на Исус Христос, проповядващ законите на Вярата, Любовта и Смирението. Но искам да те запозная с написаното от Пужол и после да разискваме по темата Може ли?

Учителят погледна препечатката в ръката ми и кимна Зачетох:

-    …Пужол твърди – зачетох аз, – идеята за Сина Божи като Спасител се появява преди 5000 години. Само че този „син божи“ е фараон. Неопровержими аргументи са следните:

 

*  3000 години преди новата ера фараонът е смятан за син на бога, както по-късно и Исус;

*  фараонът е едновременно и бог и човек, както след това и Исус.

*  фараонът е посредник между бога и хората, както и Исус;

*  фараонът възкръсва, както след това и Исус;

*  фараонът се възнася на небесата, както и Исус.

*  Пужол твърди, молитвата „Отче наш“ е препис на древноегипетската „Молитва на слепия“.

*  Че светото зачатие също идва от Египет: царицата на фараона зачева от бога. В „Мит за Сатни“ пише следното: „сянката на бога се представи пред Махитускет и обяви: ще имаш син и ще бъде наречен той Сатни -Ози-рис!“ А самото име Махитускет означава „благодатна“. Сатни от този мит е мъжът на Махитускет, името му означава „този, който почита бога“.

          Според Пужол това съответствало на прозвището на Йосиф – Благочестивия.

           Безбройни са паралелите на сходствата и трудно мо-гат да се изброят. Ето някои от тях: за обрязването, за поклонението на тримата влъхви, за кръщението във водите на Нил, за ходенето по вода, за нахранването с няколко риби. В гробницата на Пахир върху едно изображение се вижда как фараонът превръща водата във вино – също като чудото на Христос в Кана Галилейска. И на рисунката, и в евангелския текст стомните са шест. Невероятни съвпадения…

       В митът за Синуха се разказва за принц, който напуска двореца и се оттегля в пустинята. По-късно се завръща триумфално, яхнал магарето Сет (богът убил Озирис).

            В древен Египет имало ритуали, при които бог е давал на всички да се хранят от плътта му и да пият от кръвта му. Това не е ли „Тайната вечеря“? Дни след смъртта па фараона жените се събирали да посрещнат духа му. (Възкресение).

            Обобщавайки всички данни Пужол изразява окончателното си мнение: не е имало никакви евангелисти. Текстовете са съставени от свещеници ерудити – юдеи и египтяни – от храма на Сарапис в Сакара. Самият Сара-пис е странен бог, принадлежи на древногръцката митология, а коренът му е египетски – името му е комбинация на египетските богове Озирис и Апис.

- Нищо ново под слънцето – отвърна Учителят щом спрях да чета. – Това което е писано за фараона е истина. Но въпросът е, коя истина? Това, че библията е претворен препис от древността и пригоден за по-новите времена, или това, че Месията Христос се е родил преди 5000 години. Аз бих казал, че и преди споменатите 5000 години, пак е имало писания от рода на библията. За да се напише библия, се изисква невероятно знание. Зна­ния по-големи от тези, които притежава човек. Известно е, че една малка част от библията днес вече се дешифрира чрез компютри от учените. Допускаш ли, че човек без помощта на сложна изчислителна техника би могъл да напише текст, в който са скрити вековни истини? Нека в заключение да кажа, че библията в съответните времена се преправя, но пак под ръководството и диктовка на висшата духовна йерархия. А що се отнася до „Шифъра на Леонардо“ нещата са съвсем ясни – роман написан с комерческа цел. В него няма капка истина. Поне авторът да се бе потрудил да понаучи нещо повече за живота на Исус Христос…

          Спря да говори, вдигна глава към небето, което изглеждаше безкрайно дълбоко, нежно бледосиньо, без нито едно облаче и продължи: – Колкото по-нежноси-ньо е небето над държавата, която се намира под него, толкова по-духовни ще бъдат и хората в нея. За съжаление днес небето в цялата ни страна не е като това над нас… Да се върнем на въпроса за Христос. Ще ти разкрия една истина, а ти сам ще си направиш изводи от нея. – замълча, отново погледна небето и продължи: – След потопа в древността народите по земята живеели тежък и нерадостен живот. За тях нямало почивки, били изнурени от непосилен труд. Живеели без вяра и надежда в съществуванието си. И тогава в помощ на човечеството се притекъл синът на Слънцето Христос, който с двеста слънчеви синове слязъл на Земята. Светещата Витлеемска звезда – това са душите на Христос и двестате божи синове… Тяхното присъствие на Земята били най-щастливите и радостни дни за хората. Любовта, светлината, и надеждата греели в техните сърца. Но със слизането на Христос Земята натежала. Настъпило времето да я напусне и Христос със слънчевите синове „отлетели“ от Земята, преминавайки през центъра й, през нейната огненост. Не всички слънчеви синове преминали през центъра на земната огненост. Някои от тях останали на земята и станали учители на човечеството, живеещи и до днес в Шамбала. А на земята отново настанали тежки времена… Човечеството отново има нужда от Месия..! Да, Исус Христос е реална личност.

         В диска на Фест който носиш и копнееш да бъде дешифриран, ще видиш по-късно фигурата на момче, седнало с разтворена книга върху коленете, а до него се извисява житен клас… Това е Исус. В диска са описани пристигането на влъхвите, убийствата на две хиляди младенци по нареждане на Фараона. Едва в по-нататъш­ния ред на събития се споменава за Соломон, който издигнал своя светъл храм на мъдростта.

                  В този уникален текст може да се открие част от истината за сътворението на света, макар текста да започва от развитието на петата коренна раса на земята. В текста липсва началото за сътворението на земята, казано е само в общи линии, че живота е възникнал от Слънцето. Л как се е стигнало до петата раса не се казва. Но и това, което вече ни е дадено в текста, като разкритие никак не е малко. Правят впечатление факти за идването на Земята на извънземни цивилизации, които да помогнат на земните хора. За първи път се споменава и идването на Месия в помощ на Земята, след това за втори път Месия посещава Земята, за да помогне на човечеството, и за трети път, когато при фараона пристигат мъдреци и му съобщават за раждане на Месия (Исус Христос) след което Соломон издига своя светъл храм на учението. Това означава, че Исус Христос се е родил преди Соломон! А Соломон е историческа, реална личност. Той е цар на обединеното Израелско -юдейско царство, около 960 935 година преди новата ера и при неговото царуване държавата достига най-голям разцвет. От преданията се знае, Соломон е считан за мъдрец, и на него се приписва авторството на множество глави от Библията.

              Така е, Христос е живял преди него – внедрен Слънчев Дух в детето Исус, чието тяло е било подготвено столетия преди да се роди. Исус реално е съществувал, а след като е изпълнил мисията си на Земята, и с помощта на земния и небесния гений се е върнал обратно на Слънцето. Исус е възобновил любовта в нашите сърца, угаснала вследствие на последиците от потопа и настъпилите промени в нашето съзнание, и оттогава винаги, и навсякъде е с нас. Трябва само да го потърсим в сърцата си.

- А разпъването на кръста на Голгота?

- Това е мистерията за която говорих – замлъкна, потупа ме бащински по рамото и продължи: – Дано правилно си схванал разказа ми, а що се отнася до Буда и Мо­хамед нещата стоят по съвсем друг начин. При тях няма мистерията на Голгота, в която е скрита цялата истина. Тайната на учението се крие в мистериите Михаиле…

         Напоследък заинтересувани сили съзнателно изостриха отношенията между Християнския свят и ислямистите, поради неразбиране ценностите, които съдържат v двете религии. Не може да се отрече че религията на исляма отразена в Корана е велика религия. Тя дава на пътствия на вярващите мюсюлмани как да живеят. Би) се изразил и по друг начин, Коранът – свещената книга на мюсюлманите е молитвеник и наръчник, който дава напътствия и указания на вярващите как да извършва-своите молитви, начинът по който трябва да се женят и хранят, да спазват правилата на религията. Нима ние християните, нямаме подобни заръки в десетте божи за поведи?

         Същото се отнася и до будизма. Да ти припомня ли някои неща от съкровищницата на Буда?

        Изпитах смущение, знаех твърде малко за послания та на Буда, оставени като наследство. Спомнях си само прочетеното за Буда, че приживе никога не е претендирал да бъде въплъщение или пратеник на Бога, както по-късно е възприет. За разлика от своите предшественици той не се обявява за богочовек, както по-късно е утвърден. Остава неповторимият принцип на будизма привеждане на духа и тялото в състояние на „нирвана близо до божественото начало. Спори се, дали будизмът – ново философско направление и мироглед – е религия, или философия. Буда е роден през 624 година преди новата ера в малко индийско царство, което напуска на двадесет и девет години като обикновен поклонник и според предсказанията на мъдреците срещнал „четири знамения“, които променили корено неговия живот – не мощен старец, болен от тропическа треска, мъртвец отшелник.“ Изводът който си направил Буда бил, че животът е вечен кръговрат, в който човек трябва да се про­буди за истината на Бога и Кармата. Цели шест години принцът-просяк търсил напразно отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот, докато накрая в състояние на нирвана под едно голямо смокиново дърво осъзнал, че всяка крайност в човешкото мислене е вредна и опасна. Пробуден от своя вечен сън чрез нирвана Сидхарта, както го бил нарекъл баща му, той станал Буда, (пробуден). От този момент в продължение на четиридесет и пет години Буда посветил на благото на хората. Посвещавал ги как да се отърсят от жаждата за власт, пари и мерзост. Осемдесет годишен напуснал земния си живот. Учителят изчака да „превъртя лентата на паметта“ в главата и каза:

-    Прави ли ти впечатление пробуждането на великите личности става под смокиново дърво или както пише в библията под смоковница?

-    Фигуративно, или може би защото в Палестина и Индия смокиновите дървета са характерен пейзаж…

-    Не, с израза „под голямо смокиново дърво осъзнал“ пишещият тези редове е скрил истината. Голямото смокиново дърво е алегория на великата бяла ложа, която извършила посвещението на Буда.

       Нека сега аз ти „рецитирам“, какво Буда е завещал на хората със своите безсмъртни „Поучения и послание към човечеството“. Той казва „Всичко съставно е обречено на разпад. Стремете се към целта!“

         Всеки човек трябва да се пробуди за своята истинска същност и достигане „другия бряг, брега на вечната Сияйна светлина и абсолютна Будност“.

Човек трябва да запомни и няколко характерни цитата :

*   Всички страдат, когато ни наказват, животът е мил на всички, не забравяйте, че и вие сте като тях. Не бива нито да убивате, нито да подтиквате към убийство.

*   Омразата никога не се побеждава с омраза, а единствено с доброжелателство. Такъв е извечният закон.

*   Когато глупецът за свое нещастие получи наследство, то погубва късмета му и му разбива главата.

*   Не говори грубо с никого; този, с когото говориш грубо, ще отвърне със същото. Гневните думи засягат и последствията от тях могат да се стоварят върху теб.

*   Нека човек победи разгневения със спокойствие, злия с доброта, алчния с щедрост, нечестния с честност.

*   Лекомислието води до смърт, бдителните не загиват. Бдителността е пътят към безмълвието, а от върха на мъдростта може да съзерцавате колко голяма мъка има по света.

Завършвам поученията с цитат от Буда:

„Аз възвестих този път като открих как да се отстраняват тръните на живота. Тръгнете по него и поставете завинаги край на страданието.“

Стана от пейката, вдигна очи към небето, обърна се на Изток и се прекръсти. Чух да казва:

- Господи, моля те, не позволявай никога сблъсък между религиите.

Св.св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

         Днес празнуваме един от големите български празници, с които можем да се гордеем пред света – 24 май, (църковният празник бе отслужен в манастира на 11 май), посветен на светите равноапостоли, братята Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

     Кирил Философ е творецът на глаголическата азбука, а Методий по-големият, е сътворец на славянската писменост и неин главен разпространител и изявен органи­затор, неин апостол. Светите апостоли са тачени светци от източноправославната и от римокатолическата църква.

          Малко народи могат да се похвалят, че знаят, кой е създал азбуката им. А да създадеш азбука, каквато нито един народ до този момент не е познавал, си е божа работа.

            Когато и последният посетител напусна манастира, видях одухотвореното лице на Учителя. – Щастлив от посещението на хората дошли да отдадат почит на светците, преборили се с „правото“ да се проповядва в черквите само на три езика -латински, гръцки и френски. И с божията помощ успели – да се проповядва и на славянски език. „Защото всички народи са равни и с еднакво право да познаят Божието слово“ – твърдели братята.

-    Учителю – обърнах се към него,- никъде в нашите научни издания не пише, че светите братя Кирил и Методи са посетили България. Знаем че цар Борис I, c голямо уважение е посрещнал учениците им изгонени от Моравия, осигурил им условие да научат и те на свой ред на „четмо и писмо“ български ученици, но за братята…

-    Делят ни 1140 години от това велико събитие – С едва доловимо вълнение в гласа заговори той. – Не всичко е прегледано в старите архиви, има още много неща да се открият, предимно в писанията на църковните и манастирските книги. Не само у нас, но и в чужбина се намират наши писания.

-    Да, знам. В Русия и Англия се намира по един безценен ръкопис, но техните музеи не ни ги връщат. А пари да ги откупи нашата държава няма.

-    Може би един ден… А що се отнася до светите братя, мога да твърдя, че те са посетили България и българския свети цар Борис I.

 

-    И може да се докаже?

-    Да, скоро нашите учени ще открият данни за това посещение и то ще бъде документирано. Ти знаеш, че почти във всяка древна църква или манастир е имало подземие, където са се съхранявали ценни книги и църковни утвари?

-    Да, пише се и се говори много за тях, но досега у нас не са открити.

-    Тогава да открием едно – засмя се, направи знак с ръка да го последвам и се отправи към църквата. За първи път бях въведен в забранения за външни лица олтар. В неголямото помещение, закрито отчасти с ре-збован дървен олтар и тъмносини завеси, видях каменна маса, застлана със зелена покривка, с поставени върху нея църковни книги, потир, няколко сребърни кръста, а по стените окачени старинни дървени икони. На закачалка висеше расо, кадилница и калимавка. Учителят се приближи до масата, премести църковните утвари върху дървен стол до стената, свали покривката, остави я при книгите, огледа се и като подпря с гръб масата започна да я бута надясно. Едва сега се загледах внимателно в каменния под. Състоеше се от големи каменни плочи, добили лъскавина от обувките на десетките духовници.

-    Да помогна ли?

            Вместо отговор, чух странен звук отдолу, сякаш из под пода нещо изщрака. -Звукът е от механизма, който освобождава масата…. – отвърна той и се изправи. -Нужно е малко усилие, а след това… – Хвана с две ръце масата и я забута, но този път на ляво, и тя сякаш поставена на релси и добре гресирана, подаде и на пода се откри тесен вход със стъпала, водещи надолу. – Ще изчакаме половин час, за да се прочисти застоялия въздух и тогава ще влезем -    уточни Учителят, погледна часовника и тръгна към изхода на олтара…

         Наближава три часа след обяд, слънцето незабележимо пътува на Запад и къпе в низината със златисти багри дърветата и полето. Лек ветрец шумоли в листата на дърветата, тук там върху скалите пропълзяват малки гущерчета. Зад изсечените каменни блокове, малко встрани от църквата, има пътечка, която води към по-нянка с млада трева. Преминаваме през тревата, напоена с мирис на билки и се спираме пред зъбер, надвиснал над нас. През цялото време докато вървяхме си мислех за още нещо, което ни вълнува нас, българите и затова попитах:

- Защо досега у нас в България не е намерен гроба на нито един български владетел от първото българско царство? И още нещо, знаем къде е погребан последния български цар Борис III, в Рилския манастир, но след 1944 година е изваден от там и преместен в землището на бившата царска резиденция „Врана“ до София. След събитията, настъпили през 1998 година, ковчегът с тялото на царя изчезна, а в гроба му откриха само стъкленица в която е консервирано сърцето му.

-    А гробът на Левски и Ботев, знаят ли се къде са? – на свой ред попита той. – И не само техните гробове остават неизвестни, скрити остават гробовете и на много заслужили за България хора от миналите векове. Питаш защо? Защото българската земя има нужда от тях. В тленните им останки все още се таят духовни (или, които ги свързват със земята, за която са се борили и владели). И те помагат. Хората затова от памтивека посещават места, свързани с имена на светци, където получават изцеления.

        Да, знам къде са гробовете на владетелите от Първото ни българско царство, и ти ще ги видиш. Но няма да ги разкриваш… Те ще останат в тайна. Така трябва… Замълча, посочи с ръка да се връщаме и продължи: Цар Борис III не е обичан от комунистическата власт, заради участието на България, като съюзник на Германия, във Втората световна война… За Третата национална катастрофа постигнала страната ни по вина на рода на Кобурготите. Поради тази причина е изваден от гроба в църквата на Рилски манастир и пренесен в правителствена резиденция „Врана“. И там щеше да си остане, поруган за тежката национална катастрофа и завинаги забравен, ако няколко духовни лица от Рилската обител не бяха се погрижили за тленните му останки… Изчаках да продължи, но той замълча и затова попитах:

-    Какво искаш да кажеш с това?

-    Това, че те препогребаха ковчега с тялото на царя.

-    Къде?

-    В гробището на монасите от Рилския манастир.

 

-    Невъзможно. Не мога да допусна, че охраната на резиденцията е позволила да се изнесе…

-    Ковчегът с останките на царя са откупени… – поясни Учителят. – На няколко човека от охраната е платено и те изнесоха тайно ковчега… Нима някой от прави­телството се интересуваше за цар Борис III? Погребан в зорко охранявана резиденция, в която пиле не може да прехвръкне, а външни лица нямат достъп, той завинаги беше орисан на забрава и неприязън. Никой нямаше да търси гроба му… Затова охраната се е съгласила да извърши това деяние, като е считала, че никой, никога няма да потърси скелета на погребания цар. В бързината, тъмнината на нощта и страха да не бъдат видени, те не са забелязали стъкленицата със сърцето…. И то остана… Поличба…

           Тялото на Борис III е погребано под чуждо име и никой не може да открие гроба му. А и монасите които извършиха това дело отдавна не са живи. Нито пък ох­ранителите.

-    Можеш ли да посочиш гроба?

-    Знам къде е, но няма да го посоча. Трябва да остане неизвестен, както са неизвестни гробовете и на другите български царе. – Замисли се, мълча дълго, премисляше явно важни неща, погледна с очи, в които имаше скътана неизразима духовна обич и много тихо прошепна: – И гробът на цар Борис I е в Рилската обител…

        Не можах да реагирам от изненада. Не зададох никакъв, абсолютно никакъв въпрос…

           Една дългогодишна мистерия бе разкрита и отново забулена в тайна…

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието