ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ: “ Каргал и Архаим – БЪЛГАРИ И ЕВРЕИ“ oт МИЛАН А. МИЛАНОВ – част 6
A- A+
Публикувано на април 22nd, 2012

КАРГАЛ И АРХАИМ

        Прелиствам документация за произхода на българите и не мога да се въздържа и да не спомена нещо вълнуващо, а именно че всичко свързано с териториите на Волжско-Уралските българи, е потопено в мълчание. В учебниците по история се твърди за много късната заселеност на Волго -Уралието, за примитивността на местните култури. Ще цитирам една статия от 9.10.1988 г., написана от Татяна Попова – Ал Булгари:

          „Наскоро, ненадейно, бе открехната вратата към сведенията за тамошните българи – минно-геоложки проучвания изненадаха историографите с резултатите си, Оказва се, че на територията на днешен Башкортостан (район, заселен от древността с българи, наричани бурджани), сега около Оренбург, се е добивала медна руда в размери, сравними със съвременните. Добивът датира от края на IV хилядолетие преди Христа и приключва в края на И хилядолетие преди Христа.

          Геологът Е.Н. Черних смята, че по своите размери и технологии рудодобивът в района на Каргал е най-големият в Евразия. Дълбочината на минните галерии, копани през бронзовата епоха, стига 40-42 метра. От космически спътници ясно са заснети следи от металургична дейност. Съвременните еколози сериозно обсъждат екологичните проблеми на древната металургия. Добивът поразява с мащабите си: общата маса на медната руда се изчислява от геолозите на няколко милиона тона, а добитата от нея мед – на стотици хиляди тона! Каргалинската мед през бронзовата епоха е пласирана из огромните степни зони на Евразия. Смята се, че прабългарите са осигурявали мед на народи/населяващи площ от един милион квадратни километра. Много от древните мини на прабългарите били разработвани от руснаците чак до XVIII – XIX век. Медта от Каргал е с изключителна химическа чистота, доказват днешните спектрални анализи. От нея са изработвали сърпове, брадви, ножове. В центъра на грандиозното находище Каргал е било селището Уранбаш. В него са открити много гробници, в които починалият е поставен в камера от масивно дърво. Този модел е характерен за древните българи. Ние сме учени, че шу­мерската култура е начало на човешката цивилизация от нов тип. Сега се оказва, че освен Шумер е имало и друг център за добив на мед в древността – Каргал. Край него е бил и град Аркаим, който е по ранен от шумерските! Археолозите и специалистите по древни технологии все още не могат ясно да дефинират откритието от геолозите. Трудно е да се признае, че най-древните огнища на евразийската цивилизация са били Волго-Уралието.“

Аз допускам, че най-голямата загадка за учените е град АРКАИМ.

           Свещеният град на българите, в Източен Урал, близо до гр.Челябинск, построен и планиран в древността, е представлявал важно средище за космически контакти и за възникване на религията на Тангра. По своя строеж и планировка, в окръжност, градът наподобява летяща чиния и има твърде много сходство с митичната страна Шамбала в Централна Азия (девет квартала към посоките и полупосоките на света, и центъра). Неизвестен доскоро на науката, Аркаим е случайно открит от руските космонавти и строго засекретен до преди няколко години. Впрочем и днес не може да се посети и изследва от чуждестранни учени. Една огромна загадка за невероятни инженерни и технологични знания на древните българи, които са построили този космически град.

Мнението на Учителя по този въпрос е категорично:

- Аркаим действително е построен по космичен план. Бил е затворен, изолиран район, в който посветени българи и космонавти от други планети са работили съв­местно с векове… Когато са завършили определената задача, градът е напуснат от космонавтите, а в града започнали да се заселват и хора, които и представа са нямали какво се е вършело в него и за какво е бил използван. С течение на годините Аркаим се разпада… Остават само основите на сградите, чието предназначение и съвременните учени не могат да определят, за какви цели са конструирани. Остават само догадките, а това е предвидено в плана на извънземните учени…

        За медните рудници на Каргал… В близост до рудниците има находки с извънредно значение… Надявам се в най-скоро време голяма част от местното население, което е с български произход в Башкортостан, да си „спомни“ за древните поселения и подземните галерии, които не бяха изградени единствено за производство на медна руда, но създадени и за складове на древни изделия… Стара, престара култура се съхранява в тези области. Не е далечно времето, когато районът на Каргал отново ще се превърне в желана и притегателна точка в областта.

БЪЛГАРИ И ЕВРЕИ

       Запаметил съм доста преписи от книги на теми, които са ме вълнували, търсил съм отговори, но не съм ги получил. Взех лаптопа със записите, да ги покажа на Учителя, а той да помогне да открия истината, или да ме насочи към източници, от които да получа отговори.

     След обяд е, през отворения прозорец наблюдавам двете немски овчарки с изплезени от горещината езици, излегнали се в сянката на сградата да дишат тежко. Отварям компютъра и подбирам темата, с която днес ще „сюрпризирам“ Учителя. А тя е: „Българи и евреи“. Темата ме вълнува, свързва ни древна връзка с евреите. Защото сме единствената страна в света, която през Втората световна война не позволи хиляди евреи да бъдат изпратени в газовите камери на нацистка Германия. Исках да науча още подробности за тази многовековна връзка между Българи и евреи, не, не да правя исторически изследвания, а да науча факти, отбягнали от вни­манието на нашите историци. Данни по този въпрос открих в книгата на Владимир Цонев „Загадките на земята и древните българи“ – издание 2003 година. Той пише:

„Нека проследим и връзката между древните българи, евреите (израилтяните), египтяните и маите.

          За родоначалник на евреите се смята Аврам. При разчитане хрониките и кореспонденцията на държавата на древните българи в Близкия изток – Мари, се говори за градовете Нахур, Турахи, Саруги и Пелига, които са идентични с роднините на Аврам (Нахор, Тара, Серуга и Пелег). Последните две имена ни отвеждат към Сарагон Велики (Сарукин) и към пелазгите (познати после като траки, а също като кимерийци и израилтяни). Споменават се и племената Абам – рам и Якоб – ел, и Бениамин, което се появило на границата на държавата и безпокояло местното население. Очевидно е, че названията на племената са в тясна връзка с Аврам, с внука му Иаков (Яков), както и с най-малкия син на Иаков – Вениамин (чието име води до прокълнатото коляно на евреите).

         Корените на еврейския народ трябва да се търсят както в Месопотамия, Египет, така и в Азия. В Ханаан (Палестина) той пренася своите представи, обичаи, ре­лигиозни митове, създадени хилядолетия преди това и различни земи. Произходът на името Аврам се предполага, че идва от вавилонското „Аби-раму“, което означава „бащата е издигнат“. Тук бащата е бог на Луната. Преселенията на семейството на Аврам се смята, че са по религиозна причина. Името на биологичния баща на Аврам

-   Тара, е идентично с бога на синдите – арии – ТаРа (Тангра). Този клон се смята за един от двата клона на протобългарите, като Танг(к) означава „камък“, „вмес­тилище“, а Ра е старото наименование на река Волга. Бягството на евреите се налага, защото властта по това време е в ръцете на царя на Вавилон – Хамурапи, който искал да наложи своя бог Мардук (бог на Слънцето) над останалите богове в Месопотамия.

              Новото място по пътя за Ханаан е гр. Харан, част от държавата Мари, където се съсредоточават древните българи – хуритите (траки), след унищожаването на гр. Мари от Хамурапи.

        Няколко десетилетия по-късно – в края на XVIII век и в началото на XVII в. пр.н.е., в Египет нахлуват хиксосите, които всъщност са смесица от кимерийски и еврейски племена. Не случайно белите евреи (израилтяните) се настаняват трайно в поречието на Нил за около четири века, а еврейският историк Флавий сочи хиксосите за свои прадеди.

             Стигаме до появата на еврейския пророк и наместник на бога, Моисей, организирал бягството на съплеменниците си от Египет. Етимологията на името му очевидно е свързана с есеите – жреческа прослойка в Шумер, Вавилон, при евреите и волжките българи, показваща безспорно тяхната приемственост и единство. В Месопотамия те носят названието есеги, по-късно, при бащата на Навухудоносор II

-   Набопаласар, е възстановен прочутият храм Есе гал с кула и седем стъпала. След това есеите, смятани за религиозна секта при юдеите, за да достигнем до есегел – древно българско племе от Волжска България. То се преселва от района на есеите на север към р.Волга. Сведения за него дават арабски източници от IX-X в.

       …След Мойсей, който извежда евреите от Египет, започва разривът между еврейските племена (северните израилтяни и южните – юдеи ). Противоречията не стихват и при цар Давид (1012-972 г.пр.н.е.). Авесалом – син на Давид, вдига бунт срещу баща си, насочен против хегемонията на племето на Иуда (Юда). Това свое­образно въстание на северните племена е подкрепено от египетските фараони. Бунтовниците са принудени да напуснат библейските земи и навлизат във владенията на худоните. Те са част от пелазгите – предци на траките (едони), които водят своя произход от владетеля на южното вавилонско царство (Приморие) -Навухудоносор I (1126 – 1105 г.пр.н.е). Всъщност худоните, както вече отбелязахме, са кимерийци, а после и хурити (траки), преселници от държавата Мари и държавата Митани. И названието им представката „Ху“ е символ на сила и могъщество, а втората част, свързана с р. Дон, чието поречие е населявано от кимерийците, известни и като скити.

          Между худоните (кари и кимерийци) и коляното на цар Давид (израилтяни) се осъществява династичен брак. Важно е да посочим, че бащата на цар Давид е носил името Иесей, което ни препраща отново към есеите, сочени като религиозна секта при евреите, но използващи обреди и обичаи, характерни за древните българи.

            При евреите съществува древен обичай известен като ливирит, при който братът на умрелия съпруг взема жената, останала вдовица.

              Същият обичай е познат при хуните (кимерийци) и е явен знак, че са обитавали едни и същи земи.

           По-късно племената (худони и израилтяни) поемат към Кавказ и източното крайбрежие на Черно море. Походът им продължава към устието на р. Дунав, а след това и до Странджа и Сакар планина. В тези земи те се настаняват за няколко десетилетия. Тяхна владетелка е царица Калиностр (Кариностра).

             Преди да напуснат Балканския полуостров в посока Мала Азия, за военачалник е избран Худоносор от племето худони, наричани още балхарис (балкарис – ки-мерийци и кари). Той взел жена от коляното на Давид. Плод на този брак е Бастет, родена в Странджа – Сакар. За съжаление тя умира твърде млада – около 920 г.пр. н.е. Нейното последно желание е да бъде погребана там, където се е родила. Изпълнител на волята й е баща й Худоносор. Участници в траурната церемония са българи-худони, израилтяни, египтяни и др. Придвижването на знатните станало с кораби, докато по суша се придвижвали войската и другите народи.

           За това събитие споменава и българската пророчица Ванга. Според нея тук, заедно с Бастет, е заровена историята на света – две хиляди години назад в миналото и две хиляди години напред в бъдещето – послание с безценна стойност.

         Ако сравним тези сведения с историческите данни от този период, ще видим, че малко след смъртта на Бастет фараонът Шешоник I (Сусаким – Името му напомня за кимерийците) нахлува в Иудейската държава и взема кивота от Ерусалимския храм.

         Важно е да се посочи, че Бастет се нарича египетската богиня на Луната, плодородието и любовта, която пръска светлина в мрака. Днес Бастет е пряко свързана с известния у нас празник Сирни Заговезни.

          Друг съществен момент в отношенията между евреите и древните българи е посещението на Савската царица при цар Соломон( 972-932 г.пр.н.е.), син на цар Давид. Смъртта на този владетел е причина евреите отново да се разцепят – този път на две враждуващи царства в 932 г.пр.н.е. – Израилтянско (Северно) и Юдейско (Южно), Древните българи подкрепят и участват в изграждането на северната държава. Доказателство за това е и името на нейната нова столица от 884 – 883 г.пр.н.е. – Самария – название, използвано при преселенията на българите в нови земи. С думата „Самар“ е наричано изгряващото Слънце.

            Известно е, че Бастет (изобразявана с котешка глава) е древна богиня на траките и в нейна чест са се про­веждали религиозни тържества. Знаем, че пред богинята Бастет са се покланяли и египтяните. Но сега не търся връзката на траки с египтяни, а с евреи. В библията, в глава Числа, осмото племе при преброяването, извършено от Мойсей и брат му Арон са потомците на Вениамин. „Поколенията им по семейства им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, преброени От Вениаминовото племе, бяха пет хиляди и четиристотин.“

         Акцентирам върху Вениаминовото племе, защото за него се знае, че е прокълнато. Но къде е онова изгубено еврейско племе, за което никой не знае къде е отишло и липсват всякакви исторически данни?

     Когато Учителят седна до мен и прегледа написаното и лаптопа не се изненада от интереса ми към историята на евреите, не се дори замисли върху избора на темата, В моментално каза:

-       Дванадесето еврейско племе се е смесило с траките видя изненадата, с която посрещнах думите и продължи: – Има, има исторически записки, и не след дълъг срок от време учените ще ги открият и истината ще излезе на яве.

-  Знаеш ли къде са тези записки?

-    В хранилищата. Ти видя едно. Нали не допускаш историята на всяко племе що е живяло на тази земя, да не се е документирала? Знай, – в гласа му прозвуча радостна нотка, – летописът на българите е гравиран върху листи от чисто злато.

-    Виждал съм грамоти на римски легионери с изковани букви върху медни листи. За книги, изработени върху златни листа съм слушал и чел само легенди. Разказват че легендарният хайдутин Вълчан войвода е притежавал златна книга, в която са описани местата, където са скрити съкровища. И в приказките…

-    Понякога и в приказките са скрити истини – премисли нещо и продължи: -Трябва да се прави разграничение между евреите, смесили се с древните българи и евреите, смесени с траките. Това са два еврейски клона. Едните, както сам си записал се движат с древните българи, а другите пристигат директно на балканския полуостров и се смесват с траките. Белите евреи макар и да са живеели съвместно с траките, в началото са образували самостоятелни общности. Женели са се помежду си, но постепенно започнали да се сродяват с траките, и така в течение на дългите години са се смесили и претопили сред огромното море от тракийски и български племена. – В зелените очи проблесна закачливо пламъче, по устните се плъзна лека усмивка: – В нас българите, по вените ни, тече кръв от много древни народи…

          Вече имах обяснението. Един ден трябваше да се от крият и писанията. Аз вярвам в думите на Учителя, а освен това знаех, че през територията на днешна България са живели и преминали над 120 племена и народности. Да, ние сме един безкрайно толерантен народ, който живее без предрасъдаци съвместно с арменци, мюсюлмани, католици, евреи, и цигани.

МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША

         От дълго време продължава обучението ми в медицинската академия по специалност хирургия. Нямах желание да запиша и практикувам тази специалност, но тя ме увлече и ето сега след днешния операционен курс разговаряме с професор Вешин – един от ръководителите, който оценява операционните ми умения, като задоволителни и препоръчва по-задълбочено да проучвам заболяванията, преди самата операция, тъй като не всякога лъчевите снимки и оплакванията на заболелия дават точна картина за истинското състояние на болестта. Изброява ми десетки случаи, когато въз основа на сериозни проучвания се извършват операции за едно заболяване, а в действителност се оказва друго. Етиката на хирурга ме задължава да бъда безкрайно прецизен във взимането на конкретни решения за дадена операция и да не допусна ненужен риск, с който да навредя на здравето и живота на болния.

        С всеки изминат ден чувствам как постепенно придобивам нужните качества на хирург, ставам по-уверен в действията си. Надявам се в най-скоро време обучението ми да завърши…

           Събуждам се. Пак този сън. Но нещата изглеждат истински, реално знам, че действително уча, оперирам и разговарям с доктори хирурзи и чувствам, че нещо съществено се променя в мен. От къде съм придобил специфични похвати и знания по хирургия, когато завърших обща медицина и знанията ми относно хирургията са минимални? Вярно, в медицинския институт изучаваме обща хирургия, имам общо понятие и готовност да извърша не особено сложна хирургическа операция, ако се наложи, но това, което сякаш уча на сън е нещо невероятно. Чувствам, че наистина съм завършил втора специалност и съм готов за операции. Усещането е едно, а реалността друга.

-    От три години продължава това обучение, нали? -пита игуменът след като споделям с него за безкрайните нощни преживявания.

-    Да, от три години. И това се повтаря всяка нощ.

-    Обучението е реално. Духовният Учител е преценил, знанията ще са необходими и е наредил специализацията ти да продължи. Няма нищо чудно. Много хора продължават на сън да посещават една друга духовна реалност, в която под ръководството на опитни учени се учат и усъвършенстват. Сега знаеш, придобил си знания и умения, които преди три години не си притежавал.

-    Така е. Учудвал съм се на тези сънища, но всичко това съм го свързвал именно с невероятните способности на мозъка да си фантазира. А истината е, от тези сънища натрупах знания и придобих опит, който нямах. Чувствам че е така.

          Научих още един урок и погледнах с благодарност Учителя. Той ме погледна въпросително. Знаех какво мисли и двамата се засмяхме едновременно.

-    Следващият въпрос е за…

-    Е, щом следващия въпрос е за…

         След тичане надолу по хълма, изкачване с бързо ходене обратно нагоре, къпане и закуска, имам време да прегледам материала съхранен в компютъра и да преценя какво ще е поредното питане за днес.

           Спирам се на интересен запис от автентичен ръкопис, публикуван в част първа на книгата „Тайните съкровища в България“ от В. Божиков и Н. Янков – 1999 г., издателство СФЕРА.

              Изложеното в ръкописа ме е впечатлило, решавам да го прочета на Учителя и да попитам за неговото мнение, Наближава десет часа преди обяд, денят е слънчев, бързо се изнизвам от спалното помещение и откривам пред сградата на църквата Учителя да разговаря с двамата братя, които внимателно слушат напътствията му, сядат на мотора, поставят черните каски на главите и форсирайки моторите поемат към изхода. След тях остава едва забележим синкав дим, мирис на бензин, който моментално се разнася.

           Вървя бос по хлъзгавите камъни, полирани до блясък от преминалите върху тях хиляди пешеходци, през изминалите столетия, усещам в стъпалата си приятна топлина пропита от слънцето и това усещане ми напомня за детството. За миг се разнежвам, виждам се да тичам босоног край топлото море, да стъпвам сред златистия пясък и овалните нагорещени от слънцето обли камъни… Чувствам се жизнен, изпълнен с енергия и желание да науча колкото се може повечко неща.

Учителят изчака да се приближа до него, взря се в очите ми и каза:

- Мислех, че до обяд ще останеш да преглеждаш темите в компютъра… – Каза го добродушно, с едва доловима насмешливост и добави – Да не би днес Да няма питане? Знаех, шегува се, и очаква да задам поредния въпрос, затова побързах да го сюрпризирам с находката си. Върнахме се в спалното помещение, където върху дървената масичка бях поставил отворен лаптоп и на дисплея се четеше надпис: „МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША“

Седнахме и едновременно започнахме безгласно да четем:

„Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да се пази, защото този музей може да попадне в ръце, които да заличат онова що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.

          Четейки тези редове, човече божи, ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена до сега благодарение божията воля, и клетвата божия не щади никого, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания, сполетели алчни люде що престъпят божията клетва. Но, човек божи, що ще четеш тези писания, пази тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

           Който влезе в подземния дворец да влезе с Божие знание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъки онзи, който не спази закона Божи…тези страшни писания.

            Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великия камък…той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка три разкрача, а а горния край два разкрача. Края на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но в засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете до мраморните врати. Когато се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до десет разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо предверие с широка мраморна врата.

          От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата or страната на скалата към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави, Всичко това е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма, Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

          Великият музей е от времето, когато в подножието е била гробницата на Сайавел. Той е облицован с цветен мрамор докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълна описание на Великия Римски музей. Влизайки през червената мраморна врата ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, което е от чист бял мрамор. Ще видите че на всяко петдесето стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето, Свода на стълбището надвишава двадесет разкрача височина. На най-долната площадка, гдето свършва стълбището с двадесетте статуи, ще видите огромен синкав Богинс пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея ще останете слисани от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицовка на залата.

          Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах е сътворена от много цветен мрамор. Колоните що са пръснати по голямата площ на залата са от различ­ни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата за музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала -II. Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са пет на пет и половина разкрача. На нея са всички римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зала ще видите всички видове руди, добивани по времето когато е бил сътворен музеят. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безбройни сандъци ще видите с надписи и експонати, приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки, това ще ви се стори ужасно страшно, защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят, но ще свикнете. Човешките фигури, които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат, както ще ви се стори. Само уплахата ви и металическата наредба съчетана с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте, че ако проговорите в залата то в продължение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори, че тези образи що са по стените и тавани­те се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различни дълбоки отвори като фунийки има в тази зала. Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Това е смесване на звукове. Трябва да се мълчи, когато се влиза в залата. Страшно е е тази зала, колкото и да знаете писанията, Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалката, Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея.

           Залата на животните. Тази зала е със 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно, изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260 изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти, донесени от Рим. Огромен гущер в естествена големина е в средата на залата, Той е изработен от много метали. Грамадата му е три разкрача. За тайнствения вход на друга зала е нужно изчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животно – то, тежестта и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте защото всеки четвърти квадрат по подана залата е осов и ще ви отведе в подземната река откъдето никой не може да излезе.

            Залата на златните украшения – IV. Тя е като тази на животните, 4 750 изработени златни предмети лежат в каменни сандъци. Ще ви се види чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже запоено в топките отива в другата зала, на златните монети и църковни изделия. В края на всяко въже има халка която не позволява сандъка да бъде повдигнат, изместен или отварян,

                   Когато влезете в зала V ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели – Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците и императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим: Всички, които видите на мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция към Атина. Сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените са от рудника Сухасо край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора, който ги е сътворил. Забележете, че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се прости­те c живота си долу в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червен прах и всичко живо що е там ще падне веднага от моментална смърт. Помнете, че в залата на западната страна има плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата, когато сандъка е отворен за кратко време всички зали ще се изпълнят с червен дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте! Само при опит за заграбване на музея от лоши хора, сторете това. Може да се спасите ако влезете в колона IV. Тя се отваря по загадъчен начин… но като отворите вратата ще се намерите на стълбище което ще ви изведе навън от музея.

             Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с два цвята мрамор – зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разкрача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в никакъв ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайно умален вид ще ви гледат.

          Те ще ви покажат ужасните начини на римляните, чрез които са стигнали до това съвършенство – да се умали човек толкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на постави от мрамор. Тези трупове живи са залети, с течен хетавараст и моментално са замръзнали, Те са кристали и ако ги докоснете няма да знаете, че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупа. Тази безцветна течност е открита от жреца на водата Помарис. Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В Южната страна на залата са подредени на постави много човешки трупове. С тях са правени опити от великия жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката, която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете, че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите, че е мраморен, защото е покрит с човешки кости с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия, но рядко виждан Римски музей. Ще видите много тела на мъже, жени и деца. Тези опити са ужасни и разстройващи -тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей… Отвращението ще чувствате и от това което ще видите в средата на залата – трупове с опити от рода на Досекс – хора с две глави. Всичко това ще ви потиска крайно много, но истината е такава, ще я видите когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разстройство. Хората, изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова що става на стотици хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа че само когато изпиете…пред грамадната мраморна … чаша …ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата на зала I не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опасност да излезе от колона IV в зала IV.

            Зала VI на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае отначало. Но забележете че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храм на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените на залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните седем сандъка на средата на залата са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла а другата червена. Така ще слезете в последната зала на музея – VII.

            Смесената – назована е така, защото който влезе ще види всичко онова което е видял в предните зали но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея пър­вото нещо което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен – род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в тази зала, а ще кажа онова, което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова, което не сте видели в предишните зали, ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чист злато голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна, както ще прочетеш в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писано нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изходът на музея е там. На стената има картина три и половина на два и половина разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете, пак ще се затвори.

            Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описах в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае, че всич­ко това е направено така, че има голяма опасност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне до дупката отгоре. При отваряне откъм дупката, която води до червената врата, при махането на камъните земята, отрупана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.

        Добри хора, когато решите да отворите входа на Великия Римски музей мислете и молете Бога за закрила!“

-    Интересен ръкопис… – отбеляза Учителят след внимателния прочит. – Ти сякаш имаш да добавиш нещо към него? – погледна в очакване да потвърдя, разбра че съм готов с отговора и се засмя от сърце. – Я разкажи като детектив какво откри на Витоша?

-    Нищо – вдигнах рамене. – Реших да проверя до колко ръкописа отговаря на действителността и посетих „планината, намираща се над крепостта на Сердите“. Ние софиянци, всяка събота и неделя сме на излет на Витоша, и не представляваше трудност да отида до „Боянския водопад“, който и преди това съм посещавал, За по-малко от час стигнах до водопада, спазих всички указания от писанието и близо четири часа оглеждах внимателно едно пространство от около двадесет метра, скален масив. Дори съм заснел с фотоапарат метър по метър от масива и отделно с камера. Е, белия камък не можах да открия. Не открих и процепа и най-важното трите образа изпълнени в триъгълна форма. Разгледах заснетото, правих увеличение на кадрите, но…

          Учителят слушаше внимателно, имах усещане че заедно с мен се движи из „Боянския водопад“, оглежда през моите очи скалите.

-    Това описание преди да бъде публикувано и известено на цял свят, как мислиш, дали притежателят му е предвидил какви могат да са последиците от известяването на едно огромно богатство?

-    В смисъл… да предизвика държавата да го открие?

-    Не, да възбуди духовете на множеството „търсачи на съкровища“ и те да предприемат всевъзможни действия, включително и взривявания на скалния масив. Впрочем, легендата за музея под Витоша е много отдавна известна, подобни писания има в няколко варианта. Аз притежавам един почти идентичен екземпляр. Навремето ми го подари твоят приятел, народният лечител Вергилий Кацаров… Е, по това време ти още не го познаваше. Дойде при мен за съвет относно използването на няколко лековити билки, после сподели, че е извадил от скалите в близост до Боянския водопад оригинален опис за „Музея под Витоша“. Петдесет години издирвал входа, надявал се да го открие но … Остави ми го, „Да не мътел главите на други“. Ще ти го дам, може на теб да послужи… Знаеш ли, стотици са проявили интерес да открият входа. Но не могат.

-    Означава ли че описаното в ръкописите е фантазия?

-    Не е фантазия, но авторът неправилно е определил времето, по което е построен музеят. Описът трябва да носи заглавие „Съкровищницата на древните царе…“ Били са много, от които съм запомнил името на тракийският цар Резус. Той е знаел за Великия музей, но не той го е построил, а му е разкрит свише. Към откритите от него „старини“ в музея той прибавил и нови. Пазил е тайната…

-    В описанието е посочено – зачетох аз, – че „Вели­кият музей е от времето, когато в подножието е имало гробница на Сайавел…Музеят е облицован с цвете мрамор, докаран от рудниците на Вратица, а сандъците с надписи и експонати приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните…На престол е основателят на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен -род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери.“

-    Великият музей е построен от атлантите, далеч преди изригването на вулкана на Витоша… Хиляди години е наследяван от посветени, които са пазили тайната. Що се отнася до мрамора, докаран от Вратица, днешният град Враца, за облицовка на музея, бих отговорил, че е имало „текущ ремонт“. За балсамирания в нормален вид Стелноволисконтевен ще трябва сам да провериш… А сега ще те върна в спомена за посещението ти на Витоша. Ти откри точното място, описано в ръкописа от компютъра, известно на всички търсачи на съкровища. Но не откри скалата и лицата (образите) на хора с триъгълна форма, които да те насочат към входа на лабиринта. Защо ли? – Разперих ръце от незнание, той продължи;

-    Защото нито другите, нито ти сте имали разрешение да видите белезите.

-    Искаш да кажеш, че те са невидими, но съществуват?

          Не отговори, но вече знаех, белезите съществуват. Но къде, на кое място? Дали не се намираха над пукнатината, която водата от високата скала заливаше, скачаше над пропастта и с шум падаше долу? Там действително би могло.

-    Задавал ли си въпроса защо лицата на хората са изработени в триъгълна форма? -неочаквано прекъсна мислите ми Учителят. – Искаш ли да отговориш утре?

-    Разбира се, щях да отговоря на другата сутрин, след като премислех всичко, което знаех за хора с триъгълни лица. А не знаех нищо.

           До късно през нощта се взирах в едрите, ярки звезди, за които учителят каза, че излъчват енергия, която може да се използва. Само не обясни как? Сега се нуждая от умствена енергия и колкото и да се взирах в трептящите небесни светулки не можах да намеря отговор на въпроса за триъгълните лица. Затова пък имах куп въпроси. Е, не чак толкова важни, но будещи тайнственост, с която учените не можеха да се справят.

           Нито на сутринта, нито през следващите дни можах да отговоря на Учителя защо лицата на хората са изработени в триъгълен вид. Нямах реална представа защо са изработени в този вид и каквото и да кажех, не можех да го обоснова. А фантазията подсказваше какви ли не причудливи предложения, но ги считах за нереални, затова предпочитах да мълча. А и Учителят не повдигна повече този въпрос.

ЙЕТИ И НЕСИ

     „Физ зарядката“ по нагорнището ми даде възможност откровено да призная на Учителя, че нямам отговор на въпроса му, но за сметка на това имам други запитвания, Едно от тях е за… – ЙЕТИ – неочаквано подсказа Учителят.

          За миг от секунда останах изненадан. Да, Учителят предварително знаеше какво исках да попитам и тутакси отговори: За Йети, човекоподобното същество, което се появяваше неочаквано по високите върхове на Хималаите, предизвикало няколко експедиции за откриването му. Както и се очакваше от снежния човек нямаше и следа. Измислица ли бе съществуването му? Десетки свидетели даваха описание на високото изцяло окосмено същество с човешко тяло, с неприятната миризми която се е излъчвала от него. Показваха фотографии със скалпове от убити снежни човеци, правеха отливки от стъпките му. Учените търсеха ново свързващо звено между човекоподобното същество и човека. Правеха се догадки, създаваха се хипотези, пресата и телевизията ни заливаха с всевъзможни информации.

           В Таджикистан наричат снежният човек гюлбияван, Таджик Кадир Такоев споделя срещата си с него: „Старите хора ни предупреждаваха да не ходим извън хребета на планината, защото там живее страшният гюлбияван. Но ние тръгнахме. Едва бяхме стигнали опасното място, когато видяхме срещу нас да върви същество, приличащо на човек, но покрито със сива козина. Очите му светеха зло. Уплашихме се до смърт. По-късно аз и моите спътници заболяхме тежко.“

           Друг свидетел на среща със снежния човек – овчарят Ешенкулов от Казахстан разказва: „В селото ни имаше безстрашен ловец. Ходеше на лов за вълци сам. Пре-1947 година той срещнал няколко киик-адами (снежни човеци). Стрелял по тях, но не улучил. Чул само ръм­жене, но на снега нямало кръв. Странните същества изчезнали. След две седмици ловецът се парализирал. Най-напред се схванали краката, сетне – цялото тяло. За по-малко от месец се поминал.“

                Роджър Патерсон преди повече от тридесет години прави документален филм за снежен човек и след приключване на снимките умира на 38-годишна възраст от тумор на мозъка.

          Спомням си, много добре, че не много отдавна прочетох публикация за първата експедиция за търсене на „диви хора“ в Хималаите, организирана от в. „Дейли мейл“, възглавявана от Ралф Изард през 1954 -1955 година.

          Повод за предприемане на експедицията дала публикация в пресата на фотографии от следи на неизвестно двуного същество, оставило отпечатъци от движението си върху снега. Фотографиите били направени от англичанина Ерик Шиптнъм по време на еверестката експедиция през 1951 година. Няма съмнение, че оставените следи са от боси крака, приличащи на човешки, но доста по-широки. Заинтригуван от отпечатъците на човекоподобното същество, Ралф Изард събира множество материали за съществуването на Йети, среща се с шерпи, виждали снежния човек и слушали неговите викове. Експедицията не открила Йети, но намерила в няколко манастира скалпове, снети от Йети и парчета кожа от тях. Няма доказателства, че тези скалпове са от Йети, макар някои английски учени да допускат, че те представляват кожена покривка на връхната част от главата на йети.

          Академията на СССР не остава назад и веднага създава комисия, ръководена от професор Б. Поршнев за изучаване на снежния човек и организира експедиция и Памир. Резултатът е отрицателен. От Йети няма и следа. Интересни са и сведенията на генерала от пограничните войски на СССР – М. Топилски, който през 1925 година преследва банда белогвардейци и убива двама от тях, но на връщане открива труп на същество, приличащо на маймуна. Но маймуни в Памир не живеят и разбрал, че това е труп на същество от мъжки род със сивобели косми. На стъпалата и по дланите на ръцете липсвало окосмяване. Цветът на лицето бил тъмен, без брада и мустаци, зъби много едри, дебели вежди, силно изпъкнали челюсти и сплеснат нос. След като разгледа ли човекоподобното същество, те го изоставили, (не са правени снимки, възможно е заради студа, причиняващ замръзване на фотоапарата) но когато експедицията слиза в долината, местните жители ги срещнали с учудване, че се връщат живи, тъй като според тях местата където били , са считани за царството на Йети. И от други жители на Памир Топилски получил потвърждаващи разкази за срещи с космати човекозверове, пребивава щи във вътрешността на горите.

       Обобщавайки събраните данни, професор Поршнев създава ново направление в науката за човека и неговия произход – хоминология – наука за несапиенсни ху-маноиди. Топилски счита, че снежните хора Йети са неандерталци, доживели до наши дни. Пътят за социално развитие за тях се оказал закрит. Не успели да преминат в по-горно стъпало, те се приспособили към живота в природни условия без оръдия на труда, без дрехи и огън, без членоразделна реч като средство за общуване.

       През 1967 година професор Поршнев успява да снеме на кинолента женска особа в гората на Северна Каролина и да направи гипсови отливки с отпечатъци от нейните следи. Филмът е посрещнат хладно от научната общност на запад, считали го за фалшификат, а може би и от завист, че руски учен ги е изпреварил.

         След четири години през 1971 канадецът Р. Дахинден получава филмовия материал на Поршнев и го дава за експертиза в Москва и така се установява, че това не е фалшификат, а снимка на неизвестно за антрополозите човекоподобно същество.

             През 1968 година световноизвестните криптолози А. Санерсън и Б. Евънманс изследват замразен труп на космато човекоподобно същество и го идентифицират като съвременен неандерталец.

           През 1978 година руският изследовател Владимир Пушкаров, който търсел „среща“ със снежния човек, изчезва безследно. Най-често троглодите (снежните хора) се появяват в сибирската тайга. Обобщените данни показват, че повечето очевидци впоследствие страдат от нервно-психически разстройства. Доктор И. Радимов е разделил свиде­телите на три групи. В първата са тези, които са видели следи, чули са звуци, но не са видели непосредствено снежният човек. Тяхното здравословно състояние е нор­мално, без отклонения. Във втората група, които са видели само веднъж от разстояние троглодита, процентът ма нервно-психичните заболявания е завишен. Очевидците от третата група, които са видели Йети отблизо, ясно и нееднократно, са най-много засегнати. Те страдат предимно от епилепсия, олигофрения, неврози. Повечето от пострадалите трудно се адаптират в колектива. Обикновено стават клошари. Попаднали в казармата, те тьрсят уединение, странят от колегите си, сами бродят в гората.

        Става известно, че последствията от срещите със снежния човек са отрицателни. Очевидците страдат от главоболие , високо кръвно налягане и висока температура. Един от свидетелите, без да види Йети, почувствал силно главоболие – зад храста, покрай който минавал, се криел снежен човек. Лекарите не могат да обяснят явле­нието. Има случаи на шок и заекване. След време почти всички пострадали очевидци си възвърнали нормалното състояние. Очевидно нервно-паралитичният момент при срещата с Йети не е постоянен и след кратък период от време хората си възвръщат нормалното състояние.

       Учените допускат екстрасензорните връзки в животинския свят. Възможно е естрасензорните връзки в снежния човек да са по-развити, отколкото у другите животни. Едни изследователи го наричат „екологически … двойник“, тъй като макар и обособен, е най-близък до човека вид.

        Очевидците твърдят, че снежният човек има почти човешки облик, но отделни детайли предизвикват подсъзнателен ужас. Съчетанието на човешки и зверски признаци предизвикват недоумение: какво е това: човек или звяр?

        Отличителен белег е заострената на върха глава. Това е запечатано и във филма на Роджър Патерсон.

           Още през 2002 година става известно, че в щата Тенеси в САЩ над петдесет години в близост до ферма живее цял клан от биг фути, най-възрастният от който е на 60 години. Неотдавна Международният център по хоминология получи сензационна информация от Франция, На провинциален панаир бил показан замразен труп на хуманоид , който журналистите определили като „ръкотворен“. Трупът бил изследван от учени и е установено, че в случая се касае за съвременен неандерталец с огромен ръст (263 см).

За съжаление научните списания не коментират случая.

           Извинявай, читателю, заплеснат в описанието, закъснях с отговора на Учителя.

-    Йети, или „снежният човек“ е древно човекоподооно същество. И… Космонавт, от реална планета – каза загадъчно Учителят и зачака реакция от моя страна.

          Уж съм пригоден да откликвам без изненада на всякакви „провокации“, но тук съм поставен в шах. Йети реално съществува, а едновременно с Йети се появи и Космонавт. Какво ще рече Космонавт от реална планета? Нещата не се връзваха, предизвикваха в мен недоумение и хиляди въпроси.

-    Трудно е да предположиш, че Йети съществува от милионни години, но съществува. Не са многобройни снежните човекоподобни. Обитават най-труднодостъпните и затънтени кътчета на планините. Съществуват на малки групи и са силно привързани към семейството. Хранят се с плодове, корени, бозайници, пернати, понякога с мърша. Трудно намират храна, боязливи са и избягват срещи с хората. Ходят изправени на два крака, но нямат развит център за говор.

-    А какво намекна за космонавт? Да не би снежният човек…

-    Не би… – засмя се. Знаеше какви фантастични мисли спохождат ума ми. -Казах, Космонавт, от реална планета.

-    Учителю, кому е нужно космонавт да се представя за човекоподобно същество?

- Ние хората имаме ли реални доказателства за про­изхода си? – вместо отговор получих запитване. Погледна въпросително, не изчака отговора и продължи: – Можеш ли да посочиш поне едно доказателство как е създаден човекът? Или да се върнем на неудачната теория за маймунския ни произход? – Не съм в състояние да отговоря на въпросите, той естествено не ги очакваше затова добави: – „Снежният човек“ принуждава учените да търсят истината за произхода на човека и те трябва да я открият. Повтарям, „Снежният човек“ е Космонавт от реална планета. – Името на планетата тайна ли е?

-    Не е тайна. Планетата е Плутон. Космонавтите пристигат с кораби, задвижени от енергия, преодоляваща гравитацията… С помощта на ядро от концентрирана слънчева енергия, произвеждаща огромна магнетична сила.

-    Прелитат от едно безкрайно далечно пространство, за да се преобразят на Земята в Йети?

-    Не, това е частен случай от обширна програма. Пришълците притежават огромни космични кораби майки… Разположени на база зад познатите ни планети, и оттам с по-малки кораби пристигат на Земята. Нека оставим този разговор за по-късно, когато ще имаме възможност да видим…

      Не изясни какво точно щяхме да видим, така бе преценил, затова реших да довърша започнатия в началото разговор:

-    И в крайна сметка кои са нашите праотци? Наскоро прочетох в специализирано издание, че в онова далечно време на земята са съществували няколко човекоподобни раси. Нашите предци са се предвижвали на четири крака, но за разлика от приматите, които ходят опирайки се на костите на пръстите си, то висшите човекоподобни са се опирали изцяло върху дланите и ходилата си. Устроени по този начин пръстите им не са докосвали земята, а са били вдигнати нагоре под определен ъгъл, даващ възможност за развитие на пръстите и ръцете да придобият по-фини и прецизни движения. Те са можели на известно разстояние да ходят изправени на два крака, а в продължение на столетия с развитието на ево­люцията на човека са усвоили изправения вървеж. Е, Учителю, изнесох ти кратка лекция.

-     Бива те за лектор – похвали ме игуменът. – Но не разбрах от това, което си прочел, как се обяснява създаването на човека. – Изчака за отговор, но не знаех какво да отговоря и продължи: – Когато се създаде човешка клетка, се ражда и човекът. До сега, а и за в бъдеще хората няма да могат да създадат жива човешка клетка. Това е истината и учените добре я осъзнават. Не пропускай и етапите, през които преминава човешкото съзнание – през съзнанието на минералното, растителното и животинското царство. А що се отнася до човекоподобните раси, живели на земята те са били седем. И само една от тях е носителка на съвременната човешка клетка. Ако си доволен от отговора да преминем към втория въпрос? – и леко задъхан от вървенето се засмя с глас, – Питай.

         Само това чаках. По всяко време бях готов да задавам въпроси и въпроси:

-     От 200 години се изнася писмена информация за съществуването на Неси, от езерото „Лох Нес“ в Шотландия. Огромен змей, видян от рибари и туристи. Сто тици снимки, кои верни, кои фалшиви… Изследвания с подводници, снабдени със сонари, научни и всякакви частни експедиции и накрая се оказа, че в езерото няма такъв звяр. Споменават, че първият удостоверен исторически наблюдател на Неси бил свети Колумбан, ирландски мисионер, отишъл да покръсти езическа Шотландия в християнска вяра.

         Вървяхме един до друг, бавно, без да спираме за почивка, нагоре към манастира. На няколко крачки пред нас подскачат двете овчарки, постоянно извъртат глави и се озъртат, да не би да ни изпуснат от поглед. Краят на май е, а е горещо. Почти цял месец не е валяло капка дъжд. Тази година лятото започна от май. Разказвам какво съм прочел.

…Житиеписецът на свети Колумбан, игуменът Адамус, разказва: „През лето господне 565 свирепото чудовище погубило с един жесток удар един мъж и точно се обръщало към втори, когато бързо се намесил ратникът за правда господня. Прекръстил се той, издумал името божие и рекъл на звяра: -Хич и да не си помислил да направиш макар и само крачка и да докоснеш тогова. Бързо, отдръпни се! Уплашеното чудовище изчезнало. Всички, които видели това чудо, отдали слава на Бога и смирено се чудили“.

          През 1565 година излиза книгата „Шотландски истории“, в която се разказва, как през един хубав летен ден от дълбините на езерото Лох Нес се появило чудовището, излязло на брега и с един удар на мощната си опашка изкоренило няколко яки дъба и при това неочаквано убило трима мъже.

           Едва след четиристотин години, през 1933 година, чудовището отново се появило, при прекарване на шосето покрай бреговете на езерото.

             През 1972 година брат Грегори, от манастира „Форт Огъстъс“ в южния край на Лох Нес, разказал: „Беше прелестна утрин, слънцето грееше топло, а езерото беше гладко като огледало. Изведнъж се появи силно вълнение върху езерото, след това се показа черна шия, дебела около петнайсет сантиметра и дълга два до три метра, и след това се появи и гърбицата. Всичко тава се надигна, а след това се обърна назад и косо се гмурна във водата. Не беше лодка, не беше пън от дърво, не беше и риба. Без съмнение беше някакво друго животно.“

           Над 5000 са очевидците, твърдящи че са виждали Неси. Между тях има учени, лекари, лауреати на Нобелова награда, висши чиновници, 75 свещеници. Те са единодушни, че животното има огромни размери, около 10-15 метра. Ако чудовището наистина съществува, учените предполагат, че то е от представителите на змиеподобните плезиозаври, измрели преди 70 милиона години. Някога живели на огромни стада в езерото Лох Нес.

             Това са запаметените записки в главата ми, напомнящи за Неси от Лох Нес.

         Виждал съм Неси – заговори Учителят, откъсна стрък трева, стри я между дланите, вдъхна мириса й, и крачещ през избуялата трева продължи: – Не е измис­лица, нито е фантазия. Родът на Неси, както „снежния човек“ Йети, съществува от милиони години. Тя е древен бозайник, диша с бели дробове и ражда малките си. Има глава подобна на сърничка, с малки ушички и издължи на шия. Приеми че тялото й също наподобява на сърна с тази разлика, че между пръстите на късите крайници съществуват ципи за плуване. Има издутина на гърба, да я наречем гърбица и дълга опашка, която й помага в плуването. Тялото й е покрито с фина, много къса козина. Храни се предимно с риба, ракообразни и мекотели

-    Защо в продължение на месеци и години никой не може да я види? Появи се и изчезне. Подводниците и корабите със сонари не могат да я открият в езерото?

-     Защото я няма.

-     Не те разбирам, какво искаш да кажеш, че я няма?

-    Това, че Неси не стои закотвена и постоянно в дълбоководното мътно езеро. В него има проход, през който Неси преминава в океана и стига до Флорида. При изстиването на земната кора са се образували много подземи тунели простиращи се на хиляди километри. През един от тези подземни тунели преминават „чудовища“ като Неси. Но Неси не е сама. Те са двойка и Неси е майка на две малки същества. Съществуват още няколко двойки, мъжки и женски, които също имат малки и се грижат за тях. Идват рядко в езерото, страхуват се от хората и шума, който издават корабите.

       Изкачихме стръмнината и леко задъхани се отправихме към манастира. Две загадки бяха разшифровани, чувствах се щастлив.

       Братята ни очакваха за закуска. Преди да седнем на излъсканите от дългата употреба дъбови пейки, Учителят ми намигна хитро и предложи:

-    Какво ще кажеш да отложим за по-късно историята за „Пирамидите“? Тъкмо ще можеш да си припомниш написаното, нали?

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието