Боговете на новото хилядолетие: „Дар от Боговете“ от Алън Алфорд – част 6
A- A+
Публикувано на май 3rd, 2012

 

 

 

 

Шумерската тайна

         Преди шест хиляди години Хомо сапиенс бил подложен на невероятна трансформация. Човекът-ловец и човекът-земеделец изведнъж се превърнал в човека – жител на града, а след незначителните неколкостотин години той вече се занимавал с развита математика, астрономия и металургия!

          Мястото, където възникнали тези първи градове, било древна Месопотамия, в плодородната равнина между реките Тигър и Ефрат, където сега се простира държавата Ирак. Цивилизацията била наречена Шумер, „родното място на писмеността и колелото“,1 а още от самото си начало тя съдържала зашеметяващо подобие на нашата собствена цивилизация и култура днес.

               Високо уважаваното списание „Нешънъл джиографик“ твърдо признава първенството на шумерите и наследството, оставено ни оттях: „Там, в древен Шумер… цивилизованият начин на живот и грамотността избуяли в градове с такива имена като Ур, Лагаш, Ериду и Нипур. Шумерите първи използвали колесните транспортни средства и били между първите металурзи, смесващи метали в сплави, извличали сребро от руда и леели бронз в сложни матрици. Шумерите също са първооткриватели на писмеността.“2

„Нешънъл джиографик“ признава също:

… наследството на шумерите, които… създали първото известно ни общество, в което хората можели да четат и пишат… за всички тези неща – закон, социална реформа, литература и архитектура, организация на търговия и технология 3- постиженията на градовете в Шумер са най-ранните, за които ние знаем.“3

         Всички проучвания за шумерите наблягат на изключително краткия период, през който възникнало и се развило високото ниво на тяхната култура и технология. Един автор го сравнява „с пламък, който лумва така внезапно“,4 докато Джоузеф Кемпбел красноречиво твърди, че: „С потресаваща безцеремонност… се появява в тази малка кална градина на Шумер… целият културен синдром, който е конституирал зародиша на високата цивилизация на света.“5 Защо тогава съществува широко разпространена липса на обществено познание по отношение на шумерите? Решението може би се намира във факта, че източникът на тяхната цивилизация остава пълна загадка за традиционната наука.6 Историческите книги са принудени да правят тълкувания върху шумерски оригинали чрез просто описание на тяхното възникване, сякаш никакво по­нататъшно обяснение не е нужно. Този начин на третиране е възприет и от високо ценения Атлас на „Таймс“ по „Световна история“, който е толкова затруднен да признае своя пропуск, та чак игнорира шумерите (най-важната от всички цивилизации!) и вместо това разказва за неясната „поява“ на „Месопотамска“ първа цивилизация.7 Загадката е обобщена от „Нешънъл джиографик съсаяти“, което твърди:

„Достатъчно е написано за това откъде произлиза шумерският народ, но никой и до днес не знае.“8

         Въпреки това са правени много опити за описване произхода на шумерите като еволюция на по-раншни култури в Месопотамия.9 Тези проучвания са концентрирани върху грънчарството и показват, че народът на Шумер е живял там в продължение на хиляди години. Все пак те могат твърде малко да предложат по въпроса защо изведнъж е станало толкова необходимо за хората да заживеят в организирани градове. Най-добрите обяснения са очебийно смътни и забулени в мъгла:

„По-сложни общества са произлезли от нарастващата организация, необхо­дима за контрол над огромни населения, чрез производствените земеделски режими в низините.“10

           Такива обяснения са толкова противоречиви, колкото теориите за внезапната еволюция на човечеството. Докато мозъкът е ахилесовата пета на еволюционистките аргументи, шумерската технология е ахилесовата пета в аргументите на историците. Научната фиксидея за създаването на плавно и постепенно културно развитие пренебрегва удивителните аспекти на шумерската металургия, математика и астрономия (интер алиа), а те всички избуяват в перфектен вид още от началото на тяхната цивилизация. По отношение произхода на онова познание изглежда единствено самите шумери биха могли да разрешат проблема, който обърква учените. А шумерите отдават своя успех, разбира се, и собствения си произход, на богове от плът и кръв.

        Не е чудно тогава, че справочниците са толкова неясни по въпроса за произхода на Шумер! Парадигмата на съвременната наука диктува, че всякакви обяснения за богове се класифицират като митология. Ето защо лице в лице само с това неудобно обяснение за произхода на първата цивилизация едва ли е учудващо, че справочната литература е загубила ума и дума.

          Тази глава, занимаваща се със загадката на Шумер, е подходящо място за завършване на обиколката ни около загадките на небето и

            Земята и началото на нашето изследване на решението. На повърхностно ниво Шумер предоставя на учените още една неразрешена загадка, но на подробно ниво се намират очебийни доказателства за обяснение на многобройните мистерии и аномалии в днешния свят. Тази глава е една приказка за шумерите и техните богове.

Първата цивилизация

         Шумер бил първата от трите „велики“ цивилизации на древността, а всички те възникнали в плодородните области около важни реки – Шумер в долината между реките Тигър и Ефрат, а другите покрай река Нил (около 3100 г. пр. Хр.) и съответно река Инд (около 2800 г. пр. Хр.) Няма съмнение, че в другите две цивилизации съществувало огромното влияние на Шумер, защото шумерите били ревностни пътешественици и изследователи. Предназначението на тази книга не е да доказвам, че най-ранните цивилизации на Земята били потомци на първата цивилизация на Шумер, но има обилни доказателства, че случаят е бил именно такъв.

        Откриването на древен Шумер е вълнуваща история, която започва през деветнадесети век – плодотворен период за археологията в древния Близък изток. В някогашните плодородни земи на древна Месопотамия единственото, което е останало от най-ранните градове на Земята, са огромни могили. За онези, които имали пари и време за пътешествия, славата била едва на десет фута под земята – единственият проблем бил да се знае къде трябва да се копае. Подтиквани от библейските доказателства, описанията на предишни пътешественици и от местния фолклор, някои археолози като родения в Париж англичанин сър Остин Хенри Пеярд естествено открили своята слава и богатство.

          Един французин е направил първото важно откритие. През 1843 г. Пол Емил Бота при разкопки разкрил фантастични храмове, дворци и зикурати (стъпаловидни неправилни пирамиди) на едно място, обозначено като Дур-Шарру-Кин – столица от осми век пр. Хр. на Саргон II, цар на Асирия. Днес мястото се нарича Хорсабад. Бота винаги ще се помни като откривател на асирийската цивилизация.

             Докато археолози като Леярд и Бота продължили да търсят и изследват нови места като Ниневия и Нимруд, учени като сър Хенри Роу-линсън и Жюл Опер започнали да хвърлят светлина върху множеството глинени плочки, разкрити при разкопките. Скоро станало очевидно, че древните месопотамци били старателни летописци, запазващи информация чрез клиновидна писменост, издълбана върху глинени плочки. През 1835 г. Роулинсън внимателно прекопирал едно изключително важно описание на три езика върху каменна плоча, открита в Бехистун, Персия; през 1846 г. той дешифрирал писмеността и нейните езици, един от които бил акадски, общ за Асирия и Вавилон, наследниците на Шумер в Близкия изток след неговия упадък през 2000 пр. Хр.

           Сър Хенри Роулинсън определил времето съвсем случайно. Няколко години по-късно сър Остин Хенри Леярд започнал разкопки на могилите в древната столица на Асирия – Ниневия, на 250 мили северно от Багдад. Освен фантастичните храмове и дворци, през 1850 г. той открил и библиотеката на Ашурбанипал, съдържаща колекция от 30 000 глинени плочки.

           Колкото повече плочки били откривани, толкова повече нараствала възбудата на археолозите от независимото потвърждение на библейските владетели и градове. Едно описание, изброяващо постиженията на един по-ранен владетел – Саргон I, твърдяло, че той бил „Цар на Акад, цар на Киш“ и че той победил в битка градовете „Урук, Ур и Лагаш“. Учени се удивили, когато открили, че този Саргон предшествал своя по-късен съименник, с близо две хиляди години, връщайки месопотамската цивилизация назад до 2400 г. пр. Хр.

           Това било едва началото на серия от страхотни открития, които върнали назад във времето часовника за появата на цивилизацията и обогатили музеите на Европа и Америка с някои от техните превъзходни експонати. По това време Шумер не съществувал в историческите книги – едва сега от дистанцията на времето ние можем да го разпознаем като библейския „Шинар“.11

            През 1869 г. Жюл Опер пръв изказал мнение за по-раншното съществуване на „изгубения“ шумерски език и народ. Както се случва с всяка нова идея, трябвало да мине доста време, за да стане този факт общоприет. Докато т. нар. „Шумерски въпрос“ бушува през останалата част на деветнадесети век, започнали първите разкопки на шумерските градове, а хипотезите се превърнали в установен научен факт.

           Първата шумерска област била открита от френски екип през 1877 г. Оказало се, че това е град Лагаш. Американски археолози също били привлечени от шумерските руини и между 1887 – 1900 г. те разкрили град Нипур -едно от най-светите места. Днес могилите на Нипур с разрушения зикурат се издигат на повече от пет етажа височина и ясно се виждат на главния път – 93 мили югоизточно от Багдад. Още по на юг горещата и прашна неплодородна земя на Урук е родила първия в света зикурат, посветен на богинята Инана, както и примери за най-ранната, издълбана върху глинени плочки писменост.12

          Най-добре запазеният зикурат в цяла Месопотамия бил открит в Ур, родното място на старозаветния патриарх Авраам. Частично реставрираните руини на зикурата (илюстр. 39) и днес още доминират над ландшафта в съвременния град Мукайяр, на 186 мили югоизточно от Багдад. Точно в Ур британският археолог сър Леонард Улей е открил изключителни творби от злато, сребро и лапис лазули, включително „Овена в гъсталака“ (фиг. 36), красивата „Арфа на царицата“ (най-старата открита арфа, датираща от 2750 г. пр. Хр.) и прекрасна диадема, а те всичките днес могат да бъдат видени в Британския музей.

         И все пак най-ранният шумерски град Ериду бил открит на 200 мили югоизточно от Багдад. Сега той е занемарена пустош, завладяна от руините на зикурата Ур-Наму. Градските развалини са разхвърляни върху една площ с размери 1300 на 1000 фута. Тук, под основите на неговия първи храм, посветен на бога Енки, археолозите намериха девствена почва, отбелязваща самото начало на първата цивилизация на Земята. Този храм е датиран към 3800 г. пр. Хр., по времето, когато е започнал първият календар в Нипур.

           В началото на двадесети век бил открит един-единствен от споменатите в Стария завет градове. Град Вавилон също бил разкопан, макар и малко да било останало от зикурата, посветен на неговия върховен бог Мардук. Царският град Киш също бил открит заедно с другите важни шумерски места като Ларса, Шурупак, Сипар и Тибира.

        Цялостната връзка между Шумер, Акад, Асирия и Вавилон остава загадка за историците, но изследването на техните летописи потвърди първенството на Шумер. Много акадски текстове директно твърдят, че те самите са копия на по-ранни оригинали; една плочка например, открита в Ниневия от Леярд, се отнася за „езика на Шумер, който е непроменен“. Учени открили, че акадският текст притежавал множество „думи-заемки“, когато ставало въпрос за теми като астрономия, наука и богове.13 Тези заемки показвали съществуването на по-ранна и фундаментално различна писмена система, известна като „пиктография“, където отделни знаци представлявали обекти или идеи, чрез употребата на картини. Сега вече е установено, че първоначалната шумерска писмена система наистина била основана на пиктографски знаци, подобни на по-късно използваните в Египет.

         След стогодишно превеждане на шумерските текстове учените не успяха да открият нито една заемка и нищо, което да докаже съществуването на по-предишна писмена система. Изобретяването на писмеността било истинско шумерско първооткритие. Вследствие на това сега вече е общоприето, че Шумер била първата развита цивилизация на Земята, а за дата на нейното начало единодушно е приета 3800 г. пр. Хр.

Наследството на шумерите

         Глинените плочки, открити при разкопки от археолозите в древна Месопотамия, са толкова многобройни, че огромна част все още не е преведена и днес. Доста от тях се занимават със скуката на всекидневния живот – описания на сватби и разводи, училищна граматика и речникови текстове, търговски договори. Последните се занимават с такива неща, като описи на реколти, изчисления на цени и движения на стоки. Този вид писмени документи дадоха на учените дълбоко вникване в същността на шумерската култура.

        Един от най-изтъкнатите експерти за Шумер е професор Семюъл Ноа Креймър, който е обиколил света, за да изследва, прекопира и преведе техните текстове. В книгата си „Историята започва от Шумер“ той изброява 39 шумерски „първи“ (открития).14 В допълнение към първата писмена система, която вече обсъдихме, неговият списък включва: първото колело, първите училища, първия двукамерен парламент, първия историк, първия „земеделски алманах“, първата космология и космогония, първите предания и легенди, първите литературни дебати, първия „Ной“, първия библиотечен каталог, първите пари (златния шекел „претеглено кюлче“), първото данъчно облагане, първия закон и социални реформи, първото лекарство и първото търсене на световен мир и хармония.

        В Шумер разпознаваме много от институциите, които днес уважаваме (или мразим). Първите в света училища са били с широк обхват на предмети и много стриктни в оценките; наказанията били нещо обичайно за мързеливите, разсеяни или невнимателни деца. Законовата система била подобна на нашата днес, със закони в защита на безработните, работещите, слабите и беззащитните, и съдии и съдебни заседатели като нашите сега. Очевидно обществото страдало от много от нашите болести, защото през 2600 г. пр. Хр. станало нужно цар на име Урукагина да заповяда първата законова реформа за защита от насилие от страна на властта, официален статус и монополно положение. Урукагина твър­дял, че именно неговият бог Нингирсу му заповядал да „възстанови повелите на миналите дни“.

             В областта на медицината шумерските стандарти били изключително високи още от самото начало. Библиотеката на Ашурбанипал, която Леярд открил в Ниневия, била организирана с вещина – с медицинска секция, съдържаща хиляди глинени плочки. Всички медицински термини се основавали на заемки от шумерски език. Книги, занимаващи се с хигиена, схематично описвали медицински процедури, като например операции за отстраняване на катаракта и употребата на алкохол за хирургическа дезинфекция. Шумерската медицина била белязана с високо научен подход на диагностициране и предписания за терапия или за операция.

          Строителството в Шумер също било много усъвършенствано в рамките на ограниченията на местните строителни материали.15 От самото начало през 3800 г. пр. Хр. къщи, дворци и храмове били изграждани от специално подсилени тухли, произвеждани чрез комбиниране на глина и тръстики.

        Шумерите били велики пътешественици и изследователи и на тях се приписва откриването на първите в света плавателни съдове. В акадски речник на шумерски думи било открито, че съдържа не по-малко от 105 термина за различни видове кораби в зависимост от размера, предназначението или товара им. Едно описание, намерено при разкопки в Лагаш, се отнасяло за пристанищни съоръжения за кораби и изброявало материалите, които тогавашният владетел Гудеа бил внесъл, за да построи храм за своя бог Нинурта в 2200 г. пр. Хр. Обхватът на тези материали бил удивителен, включително злато, сребро, мед, диорит, червен халцедон и кедрово дърво. В някои случаи тези материали били транспортирани на повече от хиляда мили.

          Първата пещ за тухли е открита също в Шумер. Използването на огромни фурни или пещи давало възможност за изпичане на глинени изделия, което им придавало допълнително съпротивление на напрежение, без да бъдат замърсявани с прах или пепел. Подобна технология била използвана за извличане на метали от техните руди, чрез подгряване на рудата до около 815 градуса Целзий в затворена, безкислородна пещ. Този процес, наречен топене, станал необходим още в начален етап, когато залежите на природна, самородна мед били изтощени. Независими проучвания на ранната металургия са изумителни и объркващи поради скоростта, с която шумерите са се превърнали в експерти в топенето, пречистването и леенето.16 Тези усъвършенствани технологии са били използвани само в продължение на неколкостотин години в зората на шумерската цивилизация.

Още по-удивително било развитието на шумерите в областта на сплавите -процес, при който различни метали се комбинират химически в пещ. Шумерите усъвършенствали този процес, за да произведат първия бронз – твърд, но пластичен метал, който променил хода на човешката история. Смесването на мед и калай било невероятно постижение по три причини. Първо – нужно било да се използва изключително прецизна смесица от мед и калай (анализи на шумерския бронз установиха едно оптимално съотношение от 85 процента мед и 15 процента калай). Второ – калай не се намирал в никакъв вид в Месопотамия. Трето -калаят не се среща в естествен вид и изисква сложен процес, за да се извлече от каситеритната руда. Това не е от типа неща, които някой открива по случайност. Шумерите използвали трийсет различни думи, за да опишат различните качества или видове мед, а тяхната дума за калай – АН.НА, буквално означаваща „Божествен камък“, още веднъж потвърждава, че шумерската технология е дар от боговете.

Астрономия и математика

        В остър контраст с мрачните дни между Птоломей и Коперник, шумерите ясно разбирали, че Земята се върти около Слънцето и че планетите се движели, а звездите били неподвижни. Доказателството внушава също, че те са познавали планетите от Слънчевата система, преди да бъдат „открити“ в нашето съвремие (виж гл. 7).

               Разбра се, че хиляди глинени плочки, открити в Ниневия, Нипур и други шумерски райони, съдържат стотици астрономически термини. Някои от тези плочки били изписани с математически формули, което позволявало на шумерите да прогнозират слънчевите затъмнения, фазите на Луната и движенията на планетите. Проучванията на античната астрономия показаха забележителната точност на тези плочки (познати като ефемериди). Никой не знае как те са пресмятали толкова съвършени данни, а ние също можем да попитаме защо са имали нужда от тях.17

Няколко изследвания предположиха, че зикуратите, отличителен белег на шумерската архитектура, вероятно също са служели за астрономическа цел. Тези конструкции съдържат квадратна основа, с ъгли, перфектно насочени към четирите посоки на света. Един учен по тази причина реши, че те са били идеални за астрономически наблюдения:

„Всеки етаж на зикурата предлага по-висока гледна точка, а така също и различен хоризонт, регулируем към географското положение; линията между сочещите на изток и на запад ъгли представлява ориентация към равноденст­вията; страните дават поглед към слънцестоенето както при изгрев, така и при залез – през лятото и зимата.“18

Шумерите измервали изгрева и залеза на видимите планети и на звездите по отношение на земния хоризонт, използвайки същата хелио-центрична система, която е в употреба и днес. На шумерите дължим също и деленето на небето на три пояса – северен, централен и южен район (съответстващи на древношумерските: „път на Енлил“, „път на Ану“ и „път на Еа“). В действителност цялостната идея за сферична астрономия, включително 360-градусовият кръг, зенитът, хоризонтът, небесните оси, полюсите, затъмненията, равноденствията и т. н., те всички заедно са възникнали в Шумер.

Познанията на шумерите за Слънцето и Луната били комбинирани, за да оформят първия в света календар – слънчево-лунарен, водещ началото си през 3760 г. пр. Хр. в град Нипур.19 Шумерите записали 12 лунарни месеца, възлизащи приблизително на 354 дни, и тогава прибавили 11 допълнителни дни, за да съвпадат със слънчевата година. Този процес, наречен вмъкване (интеркалация),   продължил   всяка   следваща   година,   докато   лунният и 20 слънчевият календар напълно съвпаднали след 19 години. По този начин шумерският календар бил старателно изграден, за да подсигури ключовите дни, като например Нова година – винаги да се случват в деня на пролетното равноденствие, а не да избързват, както ставало в календарите им.21

Трудно е да си представим по-сложен календар от този на шумерите, а по-късните календари били наистина доста по-опростени.22 Твърде невероятно звучи, че първият календар в Нипур бил най-сложният, но няма и капка съмнение, че това е било така. Разбира се, цялостният предмет на шумерската астрономия е най-интригуващ, по простата причина, че той не бил нужен на едно току-що появило се общество.

Първата известна в света математическа система също е свързана с интереса на шумерите към астрономията. Тази система била изключително усъвършенствана и включвала идеята за „място“, според която цифрата „1″ може да приема различни стойности, в зависимост от местоположението си в цялостното число (както „1″ може да значи 1, 10, 100 и т. н.). Все пак за разлика от днешната наша десетична система, шумерската била шестдесетична. Вместо 10 като база, тя била квази условна 60-система, която особено странно се променяла първо с десет, после с 6, после пак с 10 и т. н. Математическите еднозначни числа нараствали, както следва: 1,10, 60, 600, 3600, 36 000, 216 000, 2 160 000, 12 960 000.

Колкото и тромава на пръв поглед да изглежда шумерската система, базирана на 60, тя давала възможност на шумерите да делят на дроби и да умножават до милиони, да извличат корени или да степенуват на високи степени. В много отношения тя е по-висша от базираната на 10 система, употребявана днес, поради факта, че 60 се дели на десет цели числа, докато 100 се дели само на седем цели числа. В допълнение, тя е единствената перфектна система за геометрия, а това обяснява нейната продължаваща употреба и в нашето съвремие, оттам и 360-те градуса в кръга.

Малцина си дават сметка, че на шумерите дължим не само геометрията, но и днешната си времеизмерителна система, основана на тяхната шестдесетична математическа система. Произходът на 60 минути в един час и на 60 секунди в една минута не е случайно съвпадение, а е планиран около шестдесетичната им система. Шумерската номерология е подобно очевидна в 24-те часа на денонощието, 12-те месеца на годината, 12-те инча във фута и дузината като мерна единица. Наследството й се явява и в съвременните бройни системи, които съдържат отделни цели числа от 1 до 12, последвани от изрази за 10 към 3; 10 към 4 и т. н.

Не трябва да се изненадваме в този момент, ако научим, че зодиакът също е едно от шумерските открития, което по-късно се разпространило сред останалите цивилизации. Все пак шумерите не използвали зодиака на ежемесечна база, както днес правим за хороскопи. Те го употребявали в астрономически смисъл, базиран на люлеенето на Земята, за да разделят огромния прецесионен цикъл от 25 920 години на 12 периода от 2160 години. Както може да се види от фиг. 156, дванадесетмесечната обиколка на Земята около Слънцето променя звездния екран, оформяйки 360-градусов кръг. Зодиакът бил създаден чрез разделянето на този кръг на 12 равни части (зодиакални домове) от 30 градуса. Звездите във всеки дом после били групирани в съзвездия и им било дадено наименование. Оригиналните шумерски имена на всеки дом съответстват на съвременните имена, но едва сега се разбра, че без съмнение за първи път зодиакът е бил използван в Шумер. Естеството на зодиакалните знаци (за които звездните изображения са изцяло измислени) заедно с условното разделение на 12 доказва без съмнение, че зодиаците, използвани от други, по-късни култури, не биха могли да са независими разработки.

Различни проучвания на шумерската математика отбелязаха с известно удивление, че цифрите са напълно свързани с прецесионния цикъл.23 Необичайно променливата структура на шумерската шестдесетична система поставя специално ударение върху числото 12 960 000, което представлява точно 500 големи прецесионни цикъла от 25 920 години. Липсата на каквото и да е странично значение, освен астрономическото, за кратните на 25 920 и 2160, може само да внуши съзнателно планиране за астрономически нужди.

Неудобният въпрос, на който учените избягваха да отговорят, е следният: как биха могли шумерите, чиято цивилизация е просъществувала само 2000 години, евентуално да наблюдават и запишат небесен цикъл, за чието пълно завършване са необходими 25 920 години? И защо тяхната цивилизация е 24 започнала в средата на зодиакален период? Дали това не е доказателство, че тяхната астрономия е наследство от боговете?

Богове и летящи обекти (шемс)

Защо първата цивилизация на Земята още от самото си начало е била толкова обсебена от задълбочено изучаване на небесата? Защо шумерите са стигнали до такива невероятни крайности да строят зику-рати, регулирани спрямо четирите посоки на света? Защо ролята на астронома и жреца е била комбинирана? Нещо повече, защо е било толкова важно да се дели небесният цикъл на Земята на числото 12? Това число ни връща към основното твърдение на шумерите: „Всичко, което изглежда красиво, е направено с благоволението на боговете.“ Онези богове, както и елинските, хилядолетия по-късно били систематизирани в пантеон по дванадесет.

Толкова проникновено било влиянието на боговете в шумерската култура, та един археолог се трогна да изрече: „Боговете завещаха Земята на човечеството“,25 докато професор Семюъл Креймър, един от най-големите авторитети по въпросите за Шумер, забелязал, че:

„С помощта на техните богове, особено Енлил – „Царят на Небето и Земята“, шумерите преобразили една монотонна, безводна пустош в процъфтяващо, плодородно царство.“26

Разбира се, не трябва буквално да възприемаме коментара на Семюъл Креймър. Подобни твърдения се намират свободно разпръснати из академичната преса, представени почти без изключение под знамената на шумерската митология и религиозни поверия.27 Тази система от поверия, както и всичко останало в Шумер, била неописуемо подробна и съвършена. Целият живот в Шумер се въртял около боговете, на които те гледали като на безсмъртни същества от плът и кръв. Царете били избирани и можели да се възкачат на трона единствено с разрешението на боговете. В по-късни времена се водели битки само с благословията на боговете. Боговете също предоставяли специфични инструкции за строеж и възстановяване на храмове на точно определени места.

Защо шумерите са изхабили хиляди човекогодини усилия за строежа и поддържането на храмове и зикурати за техните богове? Официалното обяснение е, че те са изобретили божествата като въображаем психологически отклик на негостоприемната, недоброжелатена околна среда. По този начин шумерските поверия се пренебрегват като класически пример за човешката потребност от религия. И все пак това опростено решение оставя необяснен произхода на съвършеното научно познание на шумерите. Да измислиш богове е едно, но да изобретиш технология за измерване движенията на планетите и звездите е нещо напълно различно!

Ако предоставим съответното признание на „невъзможния“ произход на шумерското познание, както и на останалите загадки на света, разгледани в глави от 1 до 5, започва да се появява едно приемливо решение. Възможно ли е всички тези аномални технологии да имат общ източник? Можем ли да продължим да пренебрегваме шумерското твърдение, че тяхната цивилизация е дар от боговете?

Нека погледнем по-отблизо онези шумерски богове. Докато терминът „богове“ е пълен с неудобни за нас намеци, шумерите не са имали подобни пробяеми и са се отнасяли към тях като АН.УННА.КИ, буквално означаващо „Онези, които дойдоха от Небето на Земята“.28 Те са ги описвали също и пиктографски като ДИН.ГИР.

Какво означава терминът ДИН.ГИР? През 1976 г. Захариа Сътчин публикува подробно етимологично изследване на този и други термини, използвани от шумерите и по-късните цивилизации, за да опишат ракетите и космическите кораби на боговете. Пиктографският знак за ГИР  най-общо се разбира, че означава „островърх предмет“, но с по-задълбочен поглед истинската му същност може да бъде изяснена от знака за КА.ГИР , която явно показва аеродинамично оформен ГИР вътре в прилична на шахта подземна зала. Знакът за първата сричка ДИН , няма никакъв смисъл, докато не се комбинира с ГИР, за да образува ДИН.ГИР . Двете срички, написани заедно, си пасват идеално, представлявайки по думите на Сътчин:

 

… рисунка на ракетно-витлов космически кораб с устройство за приземява­не, перфектно вградено в него точно както лунният модул бе складиран в

„Аполо 11

Както и при ракетите „Аполо“, на пиктографския знак ДИН.ГИР могат да се видят три секции – най-долната е движещото устройство с главните тласкащи машини, средната част съдържа оборудване и захранване и най-горната -команден модул. Пълното значение на ДИН.ГИР, обикновено превеждано като „богове“, е предадено по-пълно от превода на Сътчин като „Праведниците от 30 огнените ракети“.

Изследването на Захариа Сътчин идентифицира и втори вид въздушен кораб. Докато ГИР вероятно описва ракетен тип устройство, необходимо за пътувания извън земната атмосфера, друго превозно средство, известно като МЮ, било използвано да лети в границите на земното небе. Сътчин отбелязва, че оригиналният термин „шу-мю“, означаващ „онова, което е МЮ“, по-късно станал известен в семитския език като „шем“ (и неговия вариант „шам“). Връщайки се към по-ранната работа на Г. Редслоб,31 той отбелязва, че термините „шем“ и „шамаим“ (последният означаващ „небеса“) заедно произлизат от общия корен „шамах“, значещ „онова, което е насочено към висините“.32

Поради факта, че „шем“ има и странично значение „онова, с което някой бива запомнен“, терминът е бил преведен като „име“. Поради това неоспорен превод на надпис в храм на Гудеа, гласящ: „неговото име ще изпълни земите“33, всъщност е трябвало да се чете по-буквално като „неговото МЮ ще се движи близо до земите от хоризонт до хоризонт“. Усещайки, че „шем“ или МЮ би могло да представлява обект, някои учени са оставили думата непреведена.

Библията също е превела термина „шем“ като „име“ и така е променила оригиналното значение на текста. Особено важен пример за това е обяснен от Захариа Сътчин и това е библейската история за Вавилонската кула. Ако заменим буквалното значение на шем с „небесен кораб“, неразбираемата притча в Битие (същността на която винаги е обърквала учените) започва да приема ново значение:

„Тогава те казаха: „Хайде, нека си построим град с кула, която достига небеса­та, така че може да си направим небесен кораб и да не бъдем разпръснати по повърхността на цялата Земя.“34

Правилното значение на шем също хвърля нова светлина върху друга част от Битие, която винаги е озадачавала учените и която е много съществена за нашето изследване на боговете. В този пример традициоННИЯТ превод на шем като „име“ е заменен с „прославен“, на базата на това, че ако някой си изгради име, то той се прославя. Пасажът, който следва, също включва обяснения на загадъчния „Нефилим“, дума на иврит, често погрешно превеждана като „Исполини“, но която всъщност произлиза от корен, означаващ „Онези, които се 35 спуснаха“. Значението е в пълно синхрон с шумерското АН.УННА.КИ – „Онези, които дойдоха от Небето на Земята“:

„Когато почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, земаха си за жени от всички, които избираха. … В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, те им раждаха синове, тия бяха ония силни и прочути (прославени) старовременни мъже.“36

Нефилимите тогава не са човеците на славата, а „хората от шем“ -боговете от небесните кораби.

Ето още един пример на лингвистична грешка, който бих искал да обсъдя и който се отнася до неслучайното свързване на богове с небесни тела. Асоциацията на богове със Слънцето, Луната и видимите планети е дала възможност на някои учени да изтълкуват неправилно боговете от плът и кръв като комплект първобитни поверия. Класически пример за това е объркването, възникнало във връзка с преклонението пред бога Слънце както в древен Египет, така и в Близкия изток.

Според една гръцка легенда Хелиос бил бог на Слънцето, който пътувал из небесата с каляска. В негова чест елините преименували египетския град Леополис в Хелиополис, „Града на Хелиос“. В Близкия изток елините дали същото име Хелиополис на Баалбек. Някои историци грешно изтълкували древното поверие в светостта на тези два града като примитивна форма на преклонение към Хелиос/Слънцето. Все пак нека по-отблизо погледнем произхода на легендата за Хелиос – бога Слънце.

И двата Хелиополиса били места с важно за боговете значение по причини, които ще разберем в глава 8, и били свързвани с бог, познат на акадите като Шамаш. Шумерски текст го нарича УТУ, бог, контролиращ местата за „орлите“37 и за шемс. Името шамаш, когато се произнася Шем-еш, буквално значи „шем-огън“ и поради това често се превежда като „Блестящият“, докато месопотамски текстове описват Уту/Шамаш като „изгряващ“ и „пресичащ небесата“3* бог. Не е трудно да се проумее, как обясненията за тези пътувания могат впоследствие да бъдат грешно тълкувани както всекидневното движение на Слънцето!

 Енки и Енлил

Вече е време да вдигнем булото на митологията и да идентифицираме някои ключови членове от шумерския пантеон на богове от плът и кръв.

През последните сто години доста учени бяха въодушевени от богатството на епическа литература, открита от археолозите в Месопотамия. Това въодушевление доведе до целенасочени и старателни усилия да бъдат събрани на едно място текстове, които понякога само частично са възстановени. ЕдинЛоригинален шумерски текст бе допълнен от по-късна, но подобна акадска версия, позволяваща цялостното възстановяване на множество древни предания. Онова, което се получи, бе подробна и разбираема картина на антропоморфични богове с човекоподобни емоции, замесени отблизо в човешките дела. За учените не остана и капка съмнение, че оригиналите на елинските легенди за Зевс, Олимп и пантеона на дванадесетте богове се намират в Шумер.

Имената, семейните взаимоотношения, правата и задълженията на шумерските богове започнаха да се появяват от археологическата баластра, за да ни се представят в напълно подробна картина. Всеки главен шумерски град бил свързан с един, а понякога и с двама богове. Един бърз преглед на тези места ще ни предостави най-важните имена, на които храмовете били посвещавани: в Ериду на Енки, на Ану и Инана в Урук, на Нанар в Ур и на Енлил в Нипур. Същите имена или техните акадски еквиваленти също изникват ненадейно отново и отново в техните по-късни асирийски и вавилонски градове. Явно тези наименования представлявали значения, които били основани на човешкото възприятие за определени аспекти от тези богове и поради това боговете се появявали под различни прозвища, за да отразят различни характерни качества и пълномощия.

Бащата на боговете се наричал АН (или Ану на акадски), означаващо „Небеса“. Неговото название и до днес е запазено в латино-английс-ката дума „аннум“. АН играел странична роля в действията, населявал „небесата“ и само понякога посещавал Земята със съпругата си Анту. Неговият храм в Ур се наричал Е.АННА – „Къщата на АН“. Понякога шумерите го наричали „Къщата на слизащия от небето“. Когато царуването за първи път било връчено от боговете на човека (произход на днешните царски фамилии), за него се говорело като „Ану-шип“.

 

Ану имал двама сина, които слезли на Земята. Макар и братя, те понякога се биели като яростни съперници. Първородният син Енки трябвало пръв да поеме управлението на Земята, но бил изместен по заповед на Ану от второродния син Енлил. Древни изображения на боговете Енки и Енлил са показани (седнали) на фиг. 17 а и 17 б съответно, като се подчертава тяхната природа от плът и кръв и човекоподобни качества. Братското съперничество се дължало на божествени законови правила за наследство, които били определени от генетична чистота. Енлил – отрочето на Ану и неговата полусестра, по този начин запазвал бащините гени по мъжка линия далеч по-добре от Енки.39 Тази практика на женене за полусестри ни се струва особено кръвосмесителна днес, но не винаги е било така. Например това било често срещано и сред царските фамилии в Египет, докато в Библията и Авраам също се хвали, че съпругата му е негова сестра.40 Произходът на тази практика несъмнено се намира в царството на боговете и аз ще разясня научната й основа по-късно в тази глава.

 

Името ЕН.ЛИЛ обикновено се превежда като „Бог на вятъра“, особено от онези учени, които желаят да омаловажат шумерските поверия като митология. Едно по-буквално обяснение е „Бог на Управлението“41

- подходящо име за някой, който се е превърнал във върховен бог на Земята и притежавал достатъчно авторитет, за да предаде царството на човека. Градът на Енлил бил Нипур, където бил построен великолепен Е.КУР – „Дом като планина“42 – и обзаведен с тайнствено оборудване за изследване на небето и Земята. Пететажните му руини могат и днес да се видят на сто мили южно от Багдад.

Неговият брат ЕН.КИ – „Бог на Земята“ – бил известен също като Е.А

- „Той, чийто Дом била Вода“.43 Неговият град бил Ериду, върху устието на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Той бил главен инженер и учен на боговете и най-големият благодетел на човечеството. Често защитавал човека в съвета на боговете и спасил Ной и семейството му от големия Потоп.

Защо Енки бил толкова приятелски настроен към човешкия род? Според шумерите именно Енки изиграл ролята на твореца при сътворението на човека.44 Макар учените да разглеждат това като мит, шумерите твърдо вярвали, че боговете създали човека като работник. Древните текстове описват бунт на редовите богове в протест срещу непосилното трудово бреме (точното естество на тази работа ще бъде обсъдено в глава 14). Енки тогава разрешил спора, предлагайки да създаде един примитивен работник и да „му вдъхне образа на боговете“, така че това същество да бъде достатъчно интелигентно да си служи с оръдия на труда и да следва указания.

При сътворението на човека Енки бил подпомаган от полусестра си НИН.ХАР.САГ – „Владетелка на главната планина“.45 Тя била главната медицинска сестра, отговаряща за медицинското обслужване на боговете, а оттам един от прякорите й бил НИН.ТИ – „Владетелка на Живота“. Двамата заедно – тя и Енки, извършвали генетични експерименти с различна степен на успех. Текстът описва това, че Нинхарсаг носела отговорността за човек, който не можел да задържа урината си, за жена, която не можела да ражда деца, и за друго същество – без полови органи. Енки също имал своите неуспехи, включително един мъж с намаляващо зрение, треперещи ръце, болен черен дроб и слабо сърце! При наличието на нашето собствено разкодиране на човешкия геном в двадесети век, можем да разберем възбудата и силата, почувствани от Нинхарсаг, която в един текст възкликнала:

„Колко добро или колко лошо е човешкото тяло? Както ми внушава моето сърце, аз мога да направя съдбата му добра или лоша.“46

Накрая перфектният човек бил създаден. Нинхарсаг извиква: „Аз сътворих! Ръцете ми го сториха!“ Един текст твърди съвсем определено, че Нинхарсаг е дарила новото създание с „кожа като кожата на бог“. Довеждайки до съвършенство идеалния човек с по-голям мозък, по-широк ханш и гладка кожа, следващата крачка била проста – да използва клониране, – сега установен научен процес, за да създаде армия от примитивни работници. Това фантастично събитие било увековечено завинаги от символа на Нинхарсаг -уред за отрязване на пъпната връв, с формата на конска подкова, инструмент, използван от акушерките в древността. Тя станала също известна и като „Богинята-майка“ и била свързвана с различни първобитни култове из целия античен свят. Археолозите дълго бяха обърквани от свещеното изобразяване на бременна женска форма от най-ранните общества.

В първа глава описах значението на такива термини като „глина/ прах“, „ребро“ и новосъздаденото същество, което шумерите наричали ЛУ.ЛУ – термин, който буквално означавал „онзи, който бе смесен“. В светлината на фундаменталните противоречия на човешката еволюция, разгледани в глава 2, шумерското описание придобива страхотна значимост. Дали Енки е вдъхнал образа (генетичния отпечатък) на боговете на по-нисшия Хомо еректус, който внезапно преживял невероятен еволюционен скок към Хомо сапиенс преди 200 000 години? Едно много внимателно изследване на античните текстове показва, че именно така е станало.47

Войните на боговете

Името Шумер буквално се изписвало като КИ.ЕН.ГИР48 – „Земята на Владетелите на Ракетите“, но има и още едно подзначение – „Земя на наблюдателите“. Последният термин очевидно е идентичен с „нетер“ (нтр), с помощта на който египтяните се отнасяли към своите богове.49 Тези термини ясно обозначават ролята на боговете като пазачи или владетели на човешкия род. Учените бяха склонни да изследват шумерската и египетската цивилизация като две отделни теми, но както ще видим, предисторията на човечеството не познавала такива ограничения.

Една от най-известните и удивителни египетски легенди е тази за Озирис и Изида. Макар и общоприета като мит, най-изтъкнати учени понякога считат, че тя би могла да е основана на исторически събития. Според Манетон, египетски жрец и едновременно с това историк от трети век пр. Хр., бог Озирис и неговата сестра-жена Изида били владетели на земите на Северен Египет повече от шест хиляди години преди възникването на човешката цивилизация. Както ще видим, трагичната история на Озирис хвърля съществена светлина върху събитие от важно значение в човешката предистория.

Трагичното сказание започва с измамването на Озирис от брат му Сет да легне в голям сандък, който Сет после запечатал и хвърлил в морето. Изида, съкрушена от скръб, тръгва да търси изчезналия си съпруг. Божествен „полъх“ й съобщава, че сандъкът е отнесен от течението към вавилонския бряг в Ливан. Докато тя седи в очакване на помощта от бог Тот, който да съживи тялото, Сет отново се появява, разчленява трупа на четиринадесет парчета и ги разпръсва из целия Египет. Изида отново тръгва да търси своя съпруг и успява да събере цялото тяло с изключение на фалоса. Някои легенди разказват, че Изида изгаряла частите там, където ги намирала, други, че тя ги завързала заедно и по този начин поставила началото на обичая за мумифициране. Преданието продължава с нещо, което вероятно се явява клониране, тъй като Изида извлича „есенцията“ от тялото на Озирис и я използва, за да забременее. После тайно дарява живот на детето Хор, което пораства и се връща да отмъсти за смъртта на баща си.

Произтичащата от това приказка за Хор и крилатия диск, с помощта на който той се сражава срещу Сет, е още едно удивително описание на древна 50 технология, което си заслужава по-нататъшно изследване. Битката свършва с поражение и бягство за Сет, бог, свързван оттогава с хаоса.

Преди 1976 г. египетските и месопотамските описания бяха изучавани поотделно и изцяло от гледна точка на митологията. Тогава един учен – Захариа

Сътчин, довеждайки превода до номиналната му стойност, свърза в едно цяло описанията в съдържателна и приемлива последователност от събития.51 Правейки това, той преобърна египетската митология към най-ранния период на човешката предистория и показа как конфликтът между Хор и Сет е довел до безпощадна война между съперничещите си фракции от енкиитските и енлилитските богове.

Защо е съществувала такава ненавист между братята Озирис и Сет? Прилагайки същите правила за унаследяване, открити в шумерските предания, Сътчин показа, че оженвайки се за Изида, Озирис лишил своя съперник Сет от създаване на наследник от същата полусестра. Дотогава съперничеството между Озирис и Сет било разрешено чрез разделяне на египетската земя между тях. Сега вече Озирис бил сигурен, че именно неговият син, а не този на Сет, ще наследи бъдещото управление над целия Египет.

Защо загубата на Сет от отмъстителя Хор довела до истинска война между египетските богове и източните богове на Месопотамия? Ключът за разбирането на конфликта се намира в разделянето на земята и стратегическите места между двамата божествени братя Енки и Енлил. След Потопа – признат от шумерите за съвсем истинско историческо събитие – текстовете твърдят, че Земята била разделена на четири региона -неутрална зона за боговете на Синайския полуостров, предадена във властта на Богинята-майка Нинхарсаг; земята на Африка под управлението на боговете Енкиити; и земите на Азия, в частност Месопотамия и Левант52, под управлението на боговете Енлилити.

Както вече показа Захариа Сътчин, това разделяне на земите съвпада с легендата, че един велик бог на име Птах се появил в Египет отвъд морето и се заел с ремонтна дейност – да издигне земята над водите. Именно в това описание древните египтяни нарекли тяхната страна „Култивираната земя“. Всички доказателства показват без капка съмнение, че този бог бил Енки.53

Важно е да се отбележи, че наследниците на сина на Ной – Хам, били изпратени в земите на Африка от боговете Енкиити, докато земите на Близкия изток и Северна Азия били дадени на другите двама сина на Ной – Шем и Яфет 54 съответно.

Захариа Сътчин вече доказа, че тайнственото проклятие върху внука на Ной 55 Ханаан (син на Хам) в Битие 9 е свързано с това разделение на земите. Някои учени бяха озадачени от библейската притча, която, колкото и да е неразбираема, явно е от съществена значимост. Както един експерт отбелязва, Битие 9 се отнася за някакво отвратително дело, в което Ханаан вероятно е бил забъркан.56 Цитирайки ексбиблейската „Книга на Празника“, Сътчин показва, че отвратителното прегрешение на Ханаан било, че се е отклонил от земите, които били предопределени нему:

„Ханаан видя страната Ливан, до реката на Египет, че тя е много хубава… То 1 не отиде в земята на своето наследство на запад от морето; той се засели в земята на Ливан, източно и западно от река Йордан.“57

Как би могъл Ханаан толкова лесно да пренебрегне заповедите на боговете, които са приписали земите на Африка на народа на Хам? Както изтъква Сътчин, неговото действие едва ли би могло да се осъществи без мълчаливото съгласие на друго главно божество. Затова е голяма вероятността безобразната простъпка на Ханаан да е съвпаднала с окупацията на Ливан от бога Сет и неговите последователи, бягащи от битката с Хор.

Според Захариа Сътчин именно това незаконно окупиране на земята на Енлилитите довело до истинска война, в която боговете Енлилити изтласкали боговете Енкиити вън от Ханаанската земя. Войната е описана в множество текстове от Шумер, Акад и Асирия, които някои учени колективно обясняват като „Митовете за Кур“. Това е споменато й в някои египетски ритуални текстове, един от които се отнася за „Сет -разбунтувал се в деня на бурята над Двете земи“.58 Макар и въобще да не са митове, тези две сказания представляват уникално описание на едно от съдбоносните събития в историята на човека, който за първи път бил призован да се бие за своите богове.

Героят на енлилитския род бил богът Нинурта, първороден син на Енлил, който водел битката от „Буревестник“ с мощни оръжия. Подпомаган от брат си Ишкур и своята братовчедка Инана, той отблъснал вражеските сили, които били предвождани от „Великия Змей“. Текстът описва военна акция, която вероятно е ескалирала далече извън първоначалните си цели, с безмилостното изтребление на човешки армии дълбоко в територията на Африка.59 Последната арена на битката бил Е. КУР -„Дома като Планина“, където боговете Енкиити се оттеглили, предвождани от Енки, Ра и Нергал (а по-късно към тях се присъединил и Хор). Въпреки че били в безопасност зад мощния защитен екран на Екур, в действителност боговете Енкиити били в плен, затворени с незначителни запаси от храна и вода.

Защо една група богове е предприела толкова яростна и кървава война срещу събратя богове? Първо, трябва да отбележим дълбокия антагонизъм, който разделял потомците на Енлил и Енки. Както вече бе обсъдено, първородният син Енки бил изключително ревнив по отношение на брат си Енлил, който бил законен наследник на Ану. Трябва да се напомни, че когато боговете за първи път се установили на Земята (цяла вечност преди властта и цивилизацията да бъдат дарени на човечеството в Шумер), Енки бил изместен от Енлил, а ние знаем от епическата поема „Атра-Хазис“, че той бил изпратен в район, известен като „Абзу“. Както ще видим в следваща глава, терминът Абзу бележи африканската земя, включително Египет. Затова Енки бил възмутен от понижения си статус и заточение в земите на Африка.

Вторият главен фактор, станал повод за войната, бил значимостта на земите, които били окупирани от Сет. Както ще видим в глава 8, тези земи били от стратегическо значение за боговете, които планирали да изградят нови съоръжения за своите шемс и „орли“, за да заместят местата, разрушени от големия Потоп. Заплануваните райони за тези нови съоръжения включвали бъдещото място на град Йерусалим заедно със Синайския полуостров.

Крайният резултат от войната бил унизителното предаване и едностранната мирна конференция, която оказала огромно въздействие. Колкото до злата участ на Ханаан и неговия род, Старият Завет обяснява, че вместо да бъдат преместени в предварително определените им земи, на тях им било позволено да останат в Средния изток с по-нисък статус60 като слуги на народа на Шем61, докато земите на Яфет били разширени.62

Инана – богиня на любовта и войната

Едно от най-забележителните божества от пантеоните на Близкия изток е богинята, която шумерите познавали като ИН.АННА (означаващо „Любимката на Ану“). Нейните разнородни таланти били любима тема на древните летописи, а физическите й способности били изключително популярни сред античните хора на изкуството! Открити са стотици текстове, занимаващи се с любовните афери на Инана, а един от най-известните примери е „Епосът за Гилгамеш“. Като прототип на богинята на любовта, тя била известна на всички древни цивилизации с богато разнообразие от различни имена. За асирийците и вавилонците тя била позната като Ищар, за ханаанците като Ащорет, за гърците като Афродита, за римляните като Венера. Според шумерските текстове тя била дъщерята на Нанар, правнучката на Енлил и праправнучката на Ану. Била известна също и с много други прякори като ИР.НИ.НИ – „Силната, Приятно ухаеща Владетелка“.

Сексуалната страст на Инана можела да си съперничи единствено със сърцатостта й на бойното поле, оттам тя станала известна като прототип на богинята на войната, както и на богинята на любовта. В много отношения тези две качества вървели ръка за ръка. Преданието за нея, разбулено от Захариа Сътчин във „Войните на богове и човеци“, е трагично и започва от нейния брак с Думузи, син на Енки. Дали това е била взаимна любов, или опит на Инана да се сдобие с власт над съперничещите енкиитски земи, не можем да сме сигурни. Но в онези отдавнашни дни нейната власт в страната на Енлилитите със сигурност била ограничена от мъжкото надмощие. Няма нужда да бъдем феминисти, за да усетим неосъществените й амбиции; нейният дядо Енлил имал върховна власт; брат й Уту бил отговорен за стратегическия район на Йерусалим; баща й Нанар отговарял за Синай, а чичо й ИШ.КУР (означаващо „Далечна планинска земя) открай време бил изключително отговорен за важното място на Баалбек. Нейната собствена власт в Шумер била ограничена до град Урук, който по онова време имал твърде нисък статус.

Скоро след брака й с Думузи тя го подтикнала да създаде наследник посредством нормалния обичай от неговата полусестра Гещинана, един акт почти мотивиран от божествените закони за унаследяването.63 Когато сестра му отказала, Думузи се възползвал от момента и я изнасилил сериозно нарушение дори за боговете, които по онова време имали особено либерални правила за поведение.64 Ра, по-големият брат на Думузи и зле разположен към неговите връзки с богинята от враждебния лагер Инана, разпоредил да го арестуват. Драматичното залавяне, бягство и нещастна смърт на Думузи са описани в шумерския текст, познат като „Неговото сърце бе изпълнено със сълзи“.

Последвалото пътуване на Инана до Африка (Долния свят) е описано в един от най-известните шумерски текстове, който старателно бил преписан от древните летописци, фиг. 18 показва плочка, изобразяваща версията от Акад.

Смъртта на Думузи, в комбинация с положението на Африка в Долния свят (Южното полукълбо), естествено довела до това, че „слизането“ на Инана било разглеждано като митологична приказка за пътуване до подземния свят, или царството на мъртвите. Тази гледна точка е била подсилена от легенди, че това било място, откъдьто хората не се връщали, но в случая с Инана това било земя предимно на живите, откъдето тя наистина се върнала.

Вбесената Инана обвинила Ра за смъртта на съпруга си и започнала да търси начин за отмъщение. От един текст вече знаем, че Ра избягал в една „Планина“, описана като Е.БИХ – ..Жилището на Скръбното стенание“.66 Друг текст го описва като същия Е.КУР, в който боговете Енкиити били пленени от Нинурта. Захариа Сътчин още веднъж повдига булото на мита, за да обясни едно историческо събитие – произтеклия от това съд над Ра, неговото арестуване вътре в Екур без вода и храна и последвалото му бягство.

Няма и капка съмнение, че Инана била оскърбена и озлобена от смъртта на Думузи и от блокиране на амбициите й в Африка. Нейната утешителна награда според Сътчин била да й се даде контрол над една нова цивилизация в долината Инд (съвременен Пакистан).67       Тази       загадъчна цивилизация първоначално възникнала на различни места преди около 2800 г. пр. Хр. и била в пълен разцвет около 2500 г. пр. Хр.68 Най-забележителната характеристика на тази култура, позната като Харапа, била нейната хомогенност във всички аспекти на живота: строителство, грънчарство и религиозна вяра. Най-главните й градове, Харапа и Мохенджо Даро, били устроени по начин, който накарал археолозите да си мислят, че те са „били планирани в тяхната цялост, преди да бъдат построени“.69 Забележителното е, че религиозните поверия на Харапа били напълно различни от тези в Шумер и Египет, които боготворели много богове. В контраст с тях, харапаните се прекланяли пред единствено женско божество (фиг.19), чиито изображения показват удивителна прилика с други такива на богинята Инана.

Все пак Инана съвсем скоро се отегчила от новите си отговорности и тогава обърнала вниманието си назад към Шумер. По време на едно посещение при Енки в дома му в Абзу Инана успяла да го напие и с измама го накарала да й предаде определени божествени предмети, познати като „МЕ“.70 Точно какви били тези предмети, е неизвестно, но те дарили Инана с огромно познание и власт.71 Докато нейната цивилизация в Харапа била заета с възстановителните работи от разрушенията, iпричинени от постоянните порои, нейният шумерски град Урук изведнъж станал много силен, а самата Инана се превърнала в главно божество. Именно тогава според античните текстове Инана открила мъжа, кой­то трябвало да бъде инструментът на нейните амбиции, мъжа, който изградил град Агаде и впоследствие положил основите на акадската империя. Името на този мъж било Саргон Великият, а археологическата дата е около 2400 г. пр. Хр. Ерата на Инана тъкмо започвала, а и в любовта, и във войната едновременно тя щяла да стане по-опасна откогато и да е.

Дали Шумер е Атлантида?

Какво трябва да направим с шумерската цивилизация и удивителните описания на боговете? Шумер не е в състояние да ни впечатли както египетските пирамиди – неговите древни зикурати сега са едва различими могили, – но наследството на шумерската технология постоянно се появява и ни трогва. Всеки път, когато си проверяваме часовника, ние трябва да мислим за шестдесетичната шумерска математика и нейната тясна връзка с шумерската астрономия. Винаги, когато си караме автомобилите, трябва да си спомняме за първото колело в Шумер. Във всички наши установени институции трябва да разпознаваме шумерското наследство. Онези хиляди миниатюрни шумерски глинени плочки, които тихичко са запратени в ъглите на нашите музеи, говорят много по-разбираемо от публично изложените йероглифи в Египет. Историята, която те ни разказват, е силна и властна. Тя предлага решение дори на загадката на самото човечество.

Нека изследваме някои факти. Преди всичко археологически факт е, че шумерската цивилизация се е появила изведнъж, преди близо шест хиляди години. Второ, факт е, че шумерите притежавали невероятно ниво на научно познание, което не е претърпяло какъвто и да е еволюционен период (кой например би бил в състояние да проследи и разбере 25 920-годишния прецесионен цикъл?) Трето, шумерите обясняват всичко в контекста на техните богове. Четвърто, шумерските предания за богове от плът и кръв са били продължени от сказанията на иврит за Йехова и египетските предания за Ра, без да отбелязваме т. нар. митове от Южна Америка и останалия свят.

Сега нека проучим някои възможности: шумерите или са казвали истината, или са лъгали.72 Ако шумерите са лъгали (или най-малкото са проявявали богато въображение), тогава все още ни предстои да обясним откъде са придобили своята технология. Ако учителите им не са били „извънземни“, тогава са били земни. Последното предполага предишна цивилизация, вероятно популярната идея за изчезналата цивилизация на Атлантида, която се е самообучавала в продължение на десетки хиляди години, а после била унищожена от катаклизъм. Изборът ни е съвсем прост – богове или жители на Атлантида?

Ето ви едно просто кабинетно размишление. Първо, ако шумерите са били обучени от атлантидите, откъде са се взели последните? Все още не сме изяснили загадката на Хомо сапиенс, което шумерите вече са сторили толкова добре. Второ, няма директно доказателство за Атлантида – единствено множество предположения и мит, предаден от гръцкия философ Платон. „Доказателството“ Атлантида се основава на устно предание, датиращо от около 350 г. пр. Хр., и е крайно недостатъчно впечатляващо в сравнение с шумерското писмено доказателство, което необезпокоявано е лежало под руините от 2000 година пр. Хр. Трето, ако ни се налага да откриваме мястото на Атлантида изпод морската вода, напълно е възможно да открием текстове, показващи, че те също са боготворели богове от плът и кръв с имена Ану, Енлил и Енки.

В предишните глави изследвахме много примери за антична технология – в древните географски карти, в пирамидите, на различни други места – и тяхната астрономическа ориентация. Същата тази земя е покрита с поддръжници на теорията за Атлантида – в която всичко може да бъде обяснено с изчезнала цивилизация. Но на това място – глава 6, трябва да се разделим от компанията на последователите на Атлантида, защото предназначението на тази книга е да се занимава единствено с твърди доказателства, а не с несъществени митове, слухове или предположения.

Да оставим настрана кабинетните размишления и да се попитаме: „Как бихме могли да възприемем научен подход за доказване на шумерските описания на боговете?“ Както веднъж каза прочутият Карл Сейгън:

„Напълно  убедителна  демонстрация   на  минал  контакт  с извънземна цивилизация  ще бъде  винаги труден за доказване единствено върху текстуална почва.“73 Затова следващите глави ще се концентрират върху вещественото доказателство, което потвърждава шумерските текстове. Съществуват няколко изключително важни въпроса, които е необходимо да зададем.

Първият е: „Откъде са дошли боговете?“ Тази изключително важна тема е приоритетна в глава 7.

Вторият въпрос е: „Какво веществено доказателство подкрепя шумерските описания за присъствие на богове на Земята?“. Той ще бъде адресиран към глави от 8 до 10.

Третият въпрос е: „Каква е била целта на боговете?“. Разгледан е в глава 14.

Четвъртият и най-обезпокоителен въпрос се отнася до т. нар. безсмъртие на боговете. Правдоподобността на изключително забавеното стареене, довеждащо до появата на безсмъртие, е проучена в глави 12 и 13, на основата на най-последните открития на генетиката.

Накрая с цел да установим ролята на боговете от плът и кръв в човешката история, трябва да задоволим фундаменталната необходимост от хронология, която ще свърже всички събития заедно в една форма, способна да издържи и на най-взискателните критики. Основата за такава хронология е положена в глава 11 и развита по-нататък в глава 13.

Ако успеем да отговорим на всичките тези въпроси, тогава можем да оставим настрана фалшивите улики на Атлантида и да се концентрираме върху единствения останал въпрос: „Къде са сега боговете?“. С него съм се занимал в глави 15 и 16.

Изводи от глава шеста

  • Шумерите притежавали развито познание по металургия и астрономия, като последната включвала продължаващия 25 920 години прецесионен цикъл на Земята.
  • Учените не могат да обяснят как така изведнъж се е появила шумерската цивилизация, нито пък как шумерите са придобили удивителната си технология. Самите шумери са я наричали „дар от боговете“.
  • Произходът на древната технология би могъл да бъде обяснен единствено чрез една високо усъвършенствана раса от „богове“ или чрез някоя изчезнала цивилизация, като например тази от Атлантида. Все пак изглежда достоверно, че легендата за Атлантида е просто един вторичен въпрос от по-голямата загадка на Шумер и неговите богове.

За автора:

        „Когато боговете слязоха“ е втора преведена книга на Алън Алфорд, след „Боговете на новото хилядолетие“ (изд. „Гутуранов и син“). Той посетил пирамидите 14-годишен и оттогава древните загадки не напускат съзнанието му. Пътува непрекъснато, изучава религии и археология. И пише книгите си. В тази стига до заключение, че първоначалният общочовешки бог се е „зародил“ като небесно тяло, което експлодирало и оплодило Земята със своите метеорити. И това разкритие го води към разнищване на тайния смисъл на потопа и сътворението на човека.

          Ерих фон Деникен вдъхновил младия Алфорд. „Дори теориите на Фон Деникен да са погрешни (а сега вече съм сигурен, че са), факт е, че неговият открит и разкрепостен начин на мислене хвърли светлина върху множество аномалии в ортодоксалните „обяснения“, е днешната му оценка. Дори и неговите теории да се окажат погрешни, поне книгите му са увлекателни. И по-дебели от Деникеновите.

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието