ДАРЕНИЯ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ТАТАР ПАЗАРДЖИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКВИ И УЧИЛИЩА В ГРАДА от Пенка Николова
A- A+
Публикувано на юли 14th, 2012

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Занаятчийските организации, появили се през епохата на Българското възраждане, са онази форма на обществена органи­зация, в която българите запазват своето народностно самосъзна­ние, търсят защита на институционално равнище и съхраняват идеята за възкресяване на държавата. През дълголетното си съ­ществуване те изживяват сложни трансформации, променят фун­кциите и задачите си. Неизменно обаче се запазва характерът им на втора по значение институция след църковно-религиозната община, осъществяваща относително самостоятелно управление на християнското население в епохата на османското владичество. Безспорен е и техният принос като основна структурна единица, която обединява населението на локално равнище и способства за неговия културен и стопански напредък.

        Благоприятното географско разположение на Татар Пазар­джик и силно развитото селско стопанство създават още през XVII-XVIII в. предпоставки за превръщането му в първостепе­нен занаятчийски център в балканските земи на Османската империя. Икономическото развитие и формирането на местната търговско-занаятчийска прослойка през втората половина на XIX в. създават обективни предпоставки за динамично развитие на въз­рожденските процеси, които имат за резултат консолидирането на българското общество в града. Оформя се една икономичес­ки мощна група от хора, представители на местните еснафи, с ясно изразено национално самосъзнание и стремеж към нацио­нално обособяване. Открояват се нейните усилия за изграждане­то на две от най-важните за българското възрожденско общест­во институции – църквите и училищата.

       В настоящото изложение ще бъдат представени най-значимите, писмено документирани актове на дарения, направени от занаятчийските организации за съграждане на християнските хра­мове и училищата в Татар Пазарджик. Изложението ще илюст­рираме с примери от съхранените в архивната сбирка на Регионален исторически музей – Пазарджик тефтери, поменици, еди­нични документи на еснафите и на църковната община1.

           Татар Пазарджик е сравнително нов град и началото на ес­нафските организации трябва да търсим в края на XVII и начало­то на XVIII в., когато благодарение на нарастващото земеделско производство и развитието на скотовъдството занаятчийството доста напредва. В Пътеписа на Йерусалимския патриарх Хрисант Нотарас, посетил града в 1720 г., за да събере милостиня за Йерусалимската обител, се споменава, че дарители са 160 отделни граждани и 18 еснафски сдружения2. Историческите документи свидетелстват за постепенно увеличаване броя на българите за­наятчии. Започва диференциране на занаятите, подобряване ка­чеството на занаятчийските произведения, което обуславя и тях­ното по-голямото търсене на вътрешния и външния пазар. В кондиката на българската църковна община от 1803 г. са отбелязани 22 български еснафа3, а в средата на XIX в. Ст. Захариев съобща­ва за съществуването на 24 такива4. Ако проследим събираните данъчни задължения на еснафите в града през първата четвърт на XIX в. и ги приемем като показател за икономическото им състояние, като най-мощни се очертават абаджийският, бакалският, механджийският, кафтанджийският, кожухарският. Най-многочислен е абаджийският еснаф със значително производст­во и замогваща се върхушка от богати занаятчии, избрали свой управителен съвет още през 1789 г.5

           Укрепнали икономически, еснафските организации се утвърж­дават и в обществено-политическия и духовния живот на града. През първата четвърт на XIX в. от техните среди се излъчват членовете на църковните епитропства и на училищните настоя­телства. Първомайсторите на абаджийския, бакалския и механ­джийския еснаф са първите представители на местната българ­ска община. За преодоляването на редица усложнения в дейност­та на общината, вследствие на съществуващата в града силна

        Гръцка партия, допринасят първомайсторите на абаджийския и Гшкалския еснаф х. Вълчо Пешев и х. Стоян Георгиев. Постепенно сс разширява традицията еснафските организации да предпри­емат строителството на християнски храмове и училищни сгради, щ се грижат за просветното дело в града.

      Сметководните тефтери на Татарпазарджишкото църковно-училищно настоятелство от 1860-1870 г. показват, че наред с дру­гите приходни пера са определени и вноски, които еснафските сдружения следва да дават за общите цели на общината. С набра­ни га сума от данъци, вноски и дарения се покриват разходите за учебното дело, заплащат се възнагражденията на учители, строи­тели, зографи. Родолюбиви занаятчии са в повечето случаи цър­ковните епитропи, които с особена ревност и усърдие се грижат за строежа и украсяването на българските църкви.

      В края на XVII и началото на XVIII в. в Татар Пазарджик се изгражда християнският храм „Св. Богородица“. Разрушаван и съграждай няколко пъти, той е дело на цялото българско населе­ние, като ръководна роля в това начинание има местният аба-джийски еснаф. Водената в кондиката на еснафа подробна смет­ка за периода от 1767 до 1878 г. показва, че необходимите парич­ни средства и строителни материали са набавяни предимно от дарения. По време на събора на еснафа през 1765 г. на местната църква са дарени сребърен кръст и две рапиди, а през 1815 г. от еснафската каса са заделени 810 гроша за подова настилка и 500 гроша за изографисване на църквата6. След нейното опожарява­не през 1834 г., местният дюлгерски еснаф изгражда в църковния двор малък параклис „Св. Неделя“, който се ползва за служба до 1838г.7

       Съвременната, внушителна по размери и архитектура цър­ква „Св. Богородица“ е строена по инициатива на представите­лите на бакало-кръчмарския и бояджийския еснаф, които дейст­ват като пълномощници на всички еснафски организации в града. Документите, съхранени в архива на църковната община, съпос­тавени със запазените еснафски тефтери отнасят строежа на храма в годините 18 36-18408. Изграждането му е осъществено по план и под ръководството на майстор Петър Казов от Пещера. В строежа участват и членове на местния дюлгерски еснаф. Паричните средства се набавят предимно от дарения. Само за грубия стро­еж на сградата са изразходени около 328 000 гроша9. Еснафските организации в града правят колективни парични дарения, които възлизат общо на 51 080 гроша10. С най-голям дял в тази сума участват еснафите: абаджийски – 9677 гр., кожухарски -7933 гр., бакалски – 6051 гр., кръчмарски – 5130 гр., кафтанджийски – 4516 гр., терзийски – 2136 гр., дюлгерски – 2119 гр., бакърджийски – 1770 гр. и т. н. Друг голям източник са средствата, събирани от хрис­тиянското население по махали, откъдето постъпват 62 553 гроша. Една немалка част от сумата е набавена от заеми. По сведения на възрожденския учител И. Ненов за построяването на сградата българската община сключва заем с виенска банка за сумата от 60 000 гроша. Поръчители на този заем стават всички български еснафи в града – факт твърде показателен за стопанската стабил­ност, самочувствие и авторитет на еснафските организации“.

          Участието на българското занаятчийство в обзавеждането и вътрешната уредба на църквата през следващите две десетиле­тия се документира от преписката между църковното настоятел­ство и управата на бакалския, грънчарския, дюлгерския и бакърджийския еснаф. Уникалният църковен иконостас е струвал по­вече от 170 000 гр. и работата по изработката му продължила 4-5 години. За заплащане труда на майсторите намираме сведения в кондиката на бакалския еснаф. На резбаря Макрий Негриев от еснафската каса са изплатени 1832 гр., а на майстор Димитър Шаренков за изработката на пердета на иконостаса – 676 гр.12 С изяществото и богатството от сюжети, прецизността на изработка на дърворезбата иконостасът е един от най-добрите образци на възрожденското изкуство. През следващото десетилетие по по­ръчка на еснафите в града местните майстори зографи, между които е и Станислав Доспевски, изработват икони „за украсява­не на църковата“. В периода 1854-1857 г. механджийският, кюркчийският, абаджийският еснаф даряват иконите на „Св. Мина“, на „Св. Илия“, на „Св. Богородица“. През 1852 г. абаджийският еснаф взема решение със собствени средства да издържа цър­ковния певец към катедралната църква „Св. Богородица“13.

       Икономическият просперитет на еснафските организации през първите две десетилетия на XIX в., тяхното утвърждаване в об­ществения живот пораждат необходимостта от издигане нивото на просветното дело в града. Създаването на първото обществе­но килийно училище в Татар Пазарджик е свързано с името на епископ Дионисий Агатоникийски. През 1823 г. той построява cъс собствени средства в двора на църквата „Св. Богородица“ първата самостоятелна училищна сграда. Известно като „владиковото школо“, училището се състои от две стаи, в които учи­телстват двама светогорски монаси, и просъществува няколко РОДИНИ след смъртта на Дионисий в 1827 г.14

        Едновременно със строежа на църковната сграда през 1836— 1840 г. със средствата на еснафите е изградена и една голяма стая, която се използва от Кесарий п. Василев за училище.

           Увеличаването броя на българските ученици поставя на дне­вен ред въпроса за по-удобно помещение. Училищното настоя­телство начело с хаджи Михалаки Костадинов започва събира­нето на средства. Временно се решава да се преместят гръцките ученици, на брой около 35, в по-малките стаи, а по-голямата стая да се даде на българските ученици. След дълги и упорити крамо­ли между българските първенци и гръцката партия в града се дос­тига до споразумението да се направи в училищния двор ново помещение за българските ученици.

             Оценявайки ползата от образованието, през 1842 г. с добро­волната помощ на еснафите и някои по-видни граждани в двора на църквата е изградено ново голямо училище, наречено по-къс­но „Главно“. То е на два етажа и се състои от седем стаи. Даре­ната за изграждането на училището сума от еснафите в града е в размер на около 9000 гроша. Най-големи са паричните дарения, направени от абаджийския еснаф – 2000 гр., бакалския – 1250 гр., градинарския – 500 гр., кафтанджийския – 500 гр., кожухарския -750 гр. и т. н.15 Новопостроената сграда дава възможност учени­ците да се разделят по отделения, което улеснява работата на учителите и учениците. Като първомайстор на абаджийския ес­наф хаджи Михалаки Костадинов полага много грижи и заделя доста средства за преуспяването на училищното дело в града.

 

        Той закупува училищни потреби, а в края на учебната година да­рява на успешно представилите се ученици книги и помагала.

              Истински прелом настъпва в училищното дело през 1845 г., когато се открива първото класно училище, а в 1848 г. – първото девическо училище. Усилията на дарителите са оценени от Константин Фотинов, който през 1848 г. в сп. „Землеописание“ от­белязва, че „гражданите от Татар Пазарджик и училище достапрехвално созидоха“16.

             Оживена кореспонденция се извършва в периода 1848-1850 г. между представителите на българската община, в която членове са първомайсторите на еснафите, и двамата дейци на българско­то просветно движение д-р Петър Берон и Александър Екзарх. И двамата подкрепят идеята на местното население да се отвори девическо училище и да се построи сграда за училището. През 1847 г. д-р Петър Берон изпраща 1000 гроша и 20 бр. от своя „Рибен буквар“. Отначало девическото училище се помещава в сградата на Главното, но по-късно се премества в метоха на Зографския манастир. Местните еснафи дори заделят средства, с които се закупува дворно място за строеж на нова сграда. За тази цел Александър Екзарх им изпраща 2000 гроша в помощ17. През 1871 г. училищното настоятелство заделя от завещаните на Татарпазарджишкото училище 3000 гроша една сума, с която за­купува една стара къща за нуждите на девическото училище.

              По инициатива на първомайсторите на бакалския, кюркчийския и абаджийския еснаф през 1847 г. се строи кварталната цър­ква „Св. Константин и Елена“. За нейното изграждане кожухар­ският еснаф внася 3750 гр., папукчийският еснаф дарява 423 гр., а бакалският еснаф – 2400 гр., определени за изработката на ико­ностаса и иконите. През 1866 г. храмът е опожарен и пазарджиш­кото население отново започва събирането на парични средства. Сградата е строена от брациговски майстори и завършена през 1872 г. Сумата, изплатена за строителството на църквата, е 6233 гроша. За нейното изграждане са събрани средства от над 500 души, които даряват общо 22 765 гроша. Като по-крупни дарите­ли ще отбележим Михалаки Трендафилов – дарил 5000 гр., Ди­митър х. Велев – 2000 гр., Велчо Ангелов -2000 гр., Михалаки Караилиев – 1500 гр. и т. н. Независимо от събраните суми, на църковното настоятелство са необходими още средства за църковни потреби. Двата еснафа – папукчийски и овчарски – даряват икони за вътрешната уредба на църквата18.

     С материалната подкрепа на бакалския еснаф в близост до църковната сграда през 1847 г. се открива взаимно училище, в което учат над 70 ученици19.

       В изпълнение на завещанието на хаджи Костадин х. Вълков, оставил на църковните епитропи сумата от 800 гроша, в един от новите  квартали на града през есента на 1852 г. започва строежът на църквата „Св. Петка“. Доизграждането и нейното обзавежда­не се извършва през следващите години. Наред с личните даре­ния иа гражданите еснафските организации записват и колективни. Двата еснафа – кожухарски и бакалски – отпускат на църковното настоятелство и пари в заем – съотв. 5000 гроша и 1500 гроша. За  обзавеждането на църквата бакърджийският еснаф дарява 1500 гроша, бостанджийският – скъпа църковна утвар20.

         В църковния двор само след две години е построена и сграда И местно училище, което се открива в 1854 г. Ревностни под­дръжници на образованието на децата си, пазарджиклии услови­ли за учител Димитър Василев (Драган Манчов).

      През 1860 г. в Татар Пазарджик се строи сградата на църквата „Св. Архангел“. Бакалският еснаф внася средства за застила­не с плочки на нейния под, дарява на църквата една икона, за чиято изработката заплаща на иконописеца 800 гроша; папукчий­ският еснаф внася 100 гроша, абаджийският еснаф дарява сребро за изработката на сребърен кръст и две рапиди21.

        През 1864 г. в училищното дело в Татар Пазарджик се извър­шва реформа. Кварталните училища остават само начални и всич­ки по-възрастни ученици преминават във Варошкото класно учи­лище. През същата година с материалната подкрепа на бакал­ския еснаф е открито още едно квартално училище в двора на църквата „Св. Архангел“.

    Съхранените документи на пазарджишките занаятчийски организации, както и тези на църквите и училищата през Възраж­дането, изобилстват със сведения за дарени средства в подкрепа на бедните ученици, за снабдяване на училищата в града с необ­ходимите училищни помагала, за закупуване на книги. Оказва се, че няма еснафско сдружение, което да не е заделило определена сума за изграждането на училищна или църковна сграда в града.

       В заключение можем да кажем, че, като инициира, ръководи и съдейства за изграждането на материалната база на църквите и училищата през епохата на Българското възраждане, пазарджиш­кото еснафство се превръща в обединителен център на българи­те и изразител на стремежа им за духовна независимост. Предста­вители на занаятчийските организации са членове на българска­та община, имат силно влияние в пазарджишкото общество и с активната си народополезна дейност спомагат за развитието на възрожденските процеси в града.

          Появило се като насъщна потребност за утвърждаване на бъл­гарското занаятчийство в обществено-икономическия живот на града, дарителството през възрожденската епоха се превръща в национално дело, в опора на българската просвета и култура. Познанието за осъщественото от нашите предци ще обогати представите на съвременния българин за миналото, ще го напра­ви по-активен участник в съхраняването и обогатяването на въз­рожденската дарителска традиция.

БЕЛЕЖКИ

1 Регионален исторически музей-Пазарджик, отдел „Възраждане“, фондо­ве – основен, документален, кондики.

2 Жлегов. Д. Занаяти и занаятчийски сдружения в Пазарджик (XV-XIX в.), научен архив на РИМ – Пазарджик.

1 НБКМ – БИА, ф. 7732, с. 148.

* Захариев. С. Географско-историко-статистическо описание на Татар Па­зарджишката кааза. 1973, 20-21.

5 РИМ – Пазарджик, ф. В (к),1, с. 54.

6 Пак там, ф. В (к), 2, с. 378.

7 Пак там, с. 379.

« НБКМ – БИА, II А, ф. 7724, ф. 7732.

9  Пак там, ф. 7724.

10 Пак там.

“ Ненов, Й. За възраждането на българщината в Татар Пазарджик. С. 90, с. 12.

12 РИМ – Пазарджик, ф. В (к), 17, с. 20. „Пак там.ф. В(к), 84.

„Батаклиев. И. Град Татар Пазарджик. Историко-географски преглед. С, |23, 184-185.

15    НБКМ – БИА, ф. 7732; РИМ – Пазарджик, ф. В (к), 9, с. 38.

16    Батаклиев, И. Цит. съч., с. 342.

17    Пак там, с. 348.

11 Жлегов, Д. Църкви и свещеници в Пазарджик през Възраждането. РИМ -Пазарджик, отдел „Възраждане“ – научен архив.

19    Жлегов. Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането.
И.иарджик, 1996, с. 37.

20    НБКМ – БИА, II А-7732.

21    РИМ – Пазарджик, ф. В (к), 17, 5.

 

 

 

Виж оценките
Оцени тази статия

Едмон Дантес
затвори Име: Едмон Дантес
Email: info@prosvetise.com
Сайт: http://www.prosvetise.com
За автора: Месторождение: град Добрич Местопребиваване: София Дата на раждане: 15.04.1988 Образование: Средно - Езикова гимназия "Гео Милев" - профил английски език; Висше - УНСС, специалност "Маркетинг" Любими цитати: "За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин ! Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят!“ Джак Керуак Хобита: Колекциониран и препрочитане на книги; Кино; История; Литература и НаукаОще от автора (1686)

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Copyright Просветисе.Бг © 2012 BPG Group. Всички права запазени

Еволюция в знанието